„Пациентите с тежка астма в България имат достъп до съвременни, биологични терапии, но за съжаление много от тях не са наясно с това. Биологичното лечение при тежка астма, включено навреме, може да подобри контрола на заболяването, да ограничи употребата на кортикостероиди и да подобри качеството на живот на пациентите.“ Това заяви председателят на Българското дружество по алергология проф. д-р Мария Стаевска по време на VI Национален конгрес на Българския лекарски съюз.
Данните сочат, че 3,7% от всички астматици са с тежка астма, като състоянието се определя ретроспективно на база на терапията, необходима за постигане на контрол на заболяването. До 80% от тях имат две или повече придружаващи заболявания, като пациентите с тежка астма влизат два пъти по-често в болница от останалите астматици. Според статистиката 14% от страдащите от тежка астма са със 100% инвалидност, а 38% не могат да изпълняват пълноценно трудовите си задължения поради състоянието си.
Едни от най-големите предизвикателства при лечението на тежка астма са, че тя е неразпозната и неправилно диагностицирана. Специалистите се сблъскват и с недокументираната употреба на системни кортикостероиди, което затруднява оценката на тежестта на заболяването, както и неосъзнаване на страничните ефекти на системните кортикостероиди от страна на пациентите.
Астмата е заболяване, при което е налице хронично възпаление на дихателните пътища, което се изявява с кашлица, стягане в гърдите, задух и затруднено дишане. По-вероятно е пациентът да бъде диагностициран с тежка астма, ако е преживял две или повече влошавания на заболяването през последната година, има персистираща симптоматика и ограничена физическа активност въпреки оптималната инхалаторна терапия.
