За астмата и за хората, които са се сблъсквали с този проблем се говори малко, но статистиката е красноречива – 400 000 са хората с това заболяване в България, като около 150 000 са деца. Основният проблем е, че 1/3 от случаите остават недиагностицирани.
Астмата е хронично възпалително заболяване на дихателните пътища, което засяга всички възрастови групи. То се проявява с повтарящи се епизоди на свиркащи хрипове, задух, тежест и стягане в гърдите, кашлица, особено нощем или рано сутрин. Важен елемент в развитието на болестта е бронхиалната обструкция, която е обусловена от специфични имунологични или неспецифични механизми. Най-големият риск при астмата са така наречените астматични пристъпи, на който трябва да се противодейства в много кратък срок, за да се избегнат фатални последици.
Диагностицирането на заболяването става с комплексни методи, като най-важни са белодробните функционални изследвания. В оновата на лечението е изясняването на провокаторите на болестта и предприемане на мерки за тяхното отстраняване.
Фактори за развитие на болестта:
– генетична предразположеност;
– замърсената околна среда;
– тютюнопушенето;
– чести респираторни инфекции;
– прием на лекарства.
Симптоми:
– задух, хрипове, кашлица, стягане в гърдите, паник атаки, нарушение на говора;
– умора, слабост, промяна в белодробните показатели;
Терапия при астма:
– инхалаторни краткодействащи бета-агонисти, антихолинергици, по-рядко кортикостероиди;
– инхалаторни кортикостероиди, често в комбинация с дълго действащи бета-агонисти, левкотриенови модификатори, по-рядко теофилин, кромолин, имунни препарати;
– дихателни упражнения, бронхиална термопластика, лечение с кислород и други.
