Интервю с Д-р Клаус Дистелмайер, дм, специалист по вътрешни болести и кардиология във Wiener Privatklinik във Виена, Австрия. Tой e член на Европейска асоциация за сърдечносъдово изобразяване (EACVI) и Европейска асоциация за перкутанни сърдечно-съдови интервенции (EAPCI).
Каква е диагнозата на пулмоналната хипертония и колко често се среща?
Пулмонална (или белодробна) хипертония (ПХ) е рядко, но много тежко заболяване. То се определя от хронично повишено налягане в белодробното кръвообращение. Това хемодинамично и патофизиологично състояние може да се открие при множество клинични състояния.
Има ли пулмоналната хипертония общо с високото кръвно налягане?
Пулмоналната хипертония отразява повишената резистентност на белодробната васкулатура. Системната хипертония не се разглежда като потенциална единствена причина за ПХ. Артериалната хипертония обаче може да предизвика хипертонична болест на сърцето (в лявата част) и диастолна дисфункция, които могат да доведат до ПХ.
Какво причинява високото белодробно напрежение и кой е застрашен от този проблем?
Както бе споменато, понастоящем ПХ се класифицира в 5 групи, отразяващи произхода на заболяването. Пациенти с тежка сърдечна недостатъчност, включително диастолна дисфункция, пациенти с напреднали белодробни заболявания, но също и пациенти с анамнеза за белодробна емболия трябва да бъдат редовно изследвани за ПХ. Освен това пациентите с вродени сърдечни заболявания, заболявания на съединителната тъкан, ХИВ инфекция, портална хипертония, хемолитична анемия или анамнеза за прием на лекарства и токсини са изложени на висок риск от ПХ.
Как се проявява пулмоналната хипертония? Какво усеща пациентът?
Пулмоналната хипертония обикновено протича клинично незабележимо до преди напредналите стадии на заболяването. Основният симптом е задухът при натоварване. Други често срещани симптоми са умора, слабост и болки в гръдния кош. В напредналите стадии могат да се появят синкоп, пресинкоп, световъртеж, периферни отоци и хемоптизи, както и симптоми в състояние на покой.
Какви изследвания са необходими за установяване на диагнозата? Как се измерва белодробното налягане?
Пулмоналната хипертония трябва винаги да се разглежда в рамките на диференциалната диагноза на диспнея, синкоп, стенокардия и/или прогресивно ограничаване на капацитета за физическо натоварване. Пациентите трябва да бъдат систематично изследвани с помощта на ЕКГ, рентгенография на гръдния кош, трансторакална ехокардиограма, функционални тестове на белите дробове, вентилационно/перфузионно сканиране на белите дробове и компютърна томография на гръдния кош с висока разделителна способност. Ехокардиографията представлява преобладаващ скринингов метод за определяне на вероятността за ПХ чрез оценка на белодробното артериално налягане. Окончателната диагноза на белодробната хипертония обаче се основава на инвазивно хемодинамично измерване чрез катетеризация на дясното сърце. След потвърждаване на диагнозата са необходими допълнителни специфични диагностични тестове, за да се определи специфичната етиология на пулмоналната хипертония.
Как се лекува това състояние?
Подходящото лечение е от съществено значение и зависи от специфичната етиология на пулмоналната хипертония. Това подчертава значението на точната диагноза и разпределянето на ПХ в подходящата група.
До какви усложнения може да доведе то?
Катетеризацията на дясната страна на сърцето, която е необходима за диагностициране на ПХ, е свързана с ниски нива на заболеваемост (1,1%) и смъртност (0,055%), когато се извършва в опитни центрове. Потенциалните усложнения са натъртване на кожата на мястото, където се поставя катетърът, прекомерно кървене поради пробиване на вената, аритмия, сърдечна тампонада, въздушна емболия или руптура на белодробната артерия.
