Интервю с Прим. проф. д-р Александър Рокитански е специалист по обща хирургия, детска и юношеска хирургия и по педиатрична интензивна медицина. Научната му дейност включва кардиохирургия (разработване на устройство за изкуствено сърце през 1994 г.), хирургична онкология и хирургия на малформациите. Понастоящем е сътрудничещ лекар и ръководител на отделението по хирургия в болница Wiener Privatklinik.

прим. проф. д-р Александър Рокитански

Фуниевиден гръден кош или използваният в медицинските среди термин – Pectus excavatum, е медицинско състояние, при което се наблюдава вдлъбнатина с различни размери в центъра на гръдния кош. Предните части на ребрата и гръдният кош са по-вдлъбнати от нормалното им състояние. В резултат на тази деформация предната част на гръдния кош е с намален размер. Pectus excavatum е вид малформация, която в повечето случаи оказва влияние върху здравето и благополучието на засегнатите лица и може да причини психологически увреждания. Това състояние е съпътствано от намалена продуктивност,  болка и усещане за натиск в деформираната част от гръдния кош. 

Какво е психологическото въздействие на този вид малформация върху пациентите?

Психологическата тежест при малформацията на гръдния кош води до значително намаляване на самочувствието и се отразява на качеството на живот на пациента. Това може да доведе до социална изолация, намалена работоспособност и депресивно емоционално състояние. Деформацията на гръдния кош има физически и функционални последици, които се усилват по време на растежа на детето, особено по време на пубертета. Така, проявата на този тип деформация на гръдния кош при малки деца е възможна, но не е често срещана.

Какви усложнения за здравето могат да последват при малформация на фуниевиден гръден кош?

Това състояние може да окаже натиск върху сърцето и ако това се случи, то не може да се разшири достатъчно и започва все повече да се измества към лявата страна на гръдния кош. В резултат на това, подвижността му става ограничена и сърцето пренася по-малко кръв с един сърдечен удар. При физическо натоварване, свитото сърце трябва да бие по-често, за да пренесе същото количество кръв като това на здрав човек. Изместването на сърцето и натискът върху него могат да причинят сърдечни аритмии и дори да повлияят на функцията на сърдечните клапи, тъй като те не се затварят изцяло. В същото време, белите дробове не могат да се разширят напълно, тоест функцията им може да бъде намалена с 10-15%. Това води до недостиг на въздух по време на физическо натоварване и понякога може да спомогне за развитието на инфекции.

По какъв начин може да се коригира тази малформация?

Физическото консервативно лечение включва използването на инструмент подобен на камбана, под формата на вакуумна помпа (suction bell), която изравнява издутината и прави гръдния кош по-гъвкав. Препоръчва се ежедневното му използване (приблизително 2 ч.), като най-добри резултати се наблюдават при младите, при които терапията е започнала на около 10-годишна възраст. Това позволява на някои пациенти да избегнат хирургична корекция. Доказано е, че има ползи за пациента при комбинирането на консервативна терапия преди лечението и последваща хирургична терапия.

На каква възраст се препоръчва извършването на корекция на гръдния кош?

Повечето пациенти се оперират на около 15-годишна възраст, като много рядко тежки деформации в областта на гърдите в детска възраст изискват корекция в по-ранен етап на около 6-годишна възраст. Възможността за корекция в зряла възраст приключва на около 50 години, въпреки че е необходимо да се вземе предвид и биологичната възраст. 

Понастоящем хирургичната корекция се извършва минимално инвазивно през малки странични и средни кожни отвори. Минимално инвазивната процедура изисква имплантирането на един или два специално разработени метални импланта, които могат да бъдат отстранени след четири години. За да се избегне износване на метала, имплантите не трябва да се допират един до друг. 

Как протича възстановяването след подлагане на интервенцията?

По време на фазата на заздравяване на импланта има ограничения за спортуване за около 2 месеца. По-късно, след консултация с лекаря, са разрешени почти всички спортове, а укрепването на мускулите на горната част на тялото трябва да се извършва чрез редовни физически упражнения, като плуване, гребане, планински преходи, катерене, гимнастика.