- Сегашната пандемия е напът да повтори сценария на Испанския грип
Проф. Пенко Шотеков е един от най-големите ни специалисти невролози. Има над 45 години опит и изявени научни интереси в областта на епилепто логията. Той е Началник Клиника по нервни болести към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в София.
- Възможен е бум на болни от Паркинсон, казва проф. Пенко Шотеков в специално интервю за вестник „СТАНДАРТ“
– Проф. Шотеков, Вие сте коментирали, че покрай коронавируса може да се повтори сценарият на така наречената Испанска болест. Възможно ли е хората, които са прекарали Ковид-19 по-късно да развият болест на Паркинсон?
– Не само аз, но и други автори правят аналогията с т.н. Испанска болест, която се е развила като пандемия точно преди 100 години (1918-1924), след Първата световна война.
Става дума за инфекциозно заболяване, която навремето е протичало и с тежко възпаление на мозъка т.н. Летаргичен енцефалит съпроводен с голяма смъртност. Известно е, че са починали повече от 20 милиона души в целия свят, а някои автори говорят и за 40 милиона.
Между другото тази Испанска болест се оказа, че е била вариант на птичия грип, тоест на тези грипове, които върлуват есенно и зимно време в целия свят. Но явно че в резултат на войната и глада, в онези времена, се е създала предпоставка този грип да бъде много патогенен. Преболедувалите това тежко инфекциозно заболяване са били с 2 до 3 пъти по-висок риск да развият след пет-шест години паркинсонизъм, в сравнение със здравото население. В България това заболяване е изучавано от основоположника на българската неврология проф. А. Янишевски.
– Каква всъщност е аналогията между сегашната епидемия и тогавашната пандемия?
– Интересното е, че и тогава, както и сега пациентите са имали загуба на мирис и на вкус. Това показва, че вирусът прониква през носната кухина, оттам през мирисния нерв към централната нервна система. В началото на сегашната пандемията се твърдеше, че около 6% от пациентите са с нарушен мирис, а сега при по-прецизно изследване се оказва, че те са около 80 на сто. Нарушение на обоняние е също един от първите симптоми при Паркинсоновата болест (в 90% от случаите). Вече е установено, че има частици на вируса в различни части на нервната система – отделни части на кората на големите мозъчни полукълба, вегетативните ганглии, които отговарят за дишането. Така че тежките дихателни нарушения, които се наблюдават, не са само вследствие засягане на белия дроб, а и поради засягане на центровете на дишането в главния мозък. Най-интересното е, че вирусни частици са намерени и в така наречената Субстанция нигра (черна субстанция). Това е мозъчна структура, която отговаря за производството на невромедиатора Допамин, а неговото намаление е свързано с развитието на Паркинсонова болест. Установено е, че клетките на тази структура в централната нервна система развиват невродегенеративни промени, които са характерни и за Паркинсоновата болест. Такива невродегенеративни промени се наблюдават и в клетките на други части на нервната система. Така че инфекция Covid 19 засяга не само белия дроб, но почти всички органи и системи. Установено е, че от 35 до 55% от хоспитализираните пациенти са със засягане на нервната система.
Преди няколко седмици испански автори публикуваха статия за случай с остър инфекциозен паркинсонизъм след Covid 19. Такива случаи са известни и при други вирусни инфекции. Този случай показва, че Covid 19 може да засегне тази структура на мозъка, която има отношение към развитието на паркисонизъм.
Всички тези факти дават основание да се мисли и за късни последици след прекарана Covid 19 инфекция. Разбира се, не може да се твърди категорично, че ще се повтори сценарият на Испанския грип, но в медицинската литературата такива предположения вече се правят.
– Може ли да се развие деменция?
– Описани са отделни случаи на развитие на дементен синдром и нарушение на функциите на паметта при по-възрастни пациенти. Но от тези оскъдни данни не може да се направи някакъв категоричен извод.
– Какви други усложнения на нервната система може да се наблюдават?
– Повечето от симптомите на засягане на нервната система са леки – главоболие, замайване, световъртеж, отпадналост. Значително по-малко са случаите на енцефалити, миелити (възпаления на гръбначен мозък), засилване на предхождащи епилептични прояви, токсометаболитни енцефалопатии и някои др.
В 5% от случаите са описани развитие на мозъчен инсулти. Повечето от тях са исхемични инсулти, единични хеморагии и венозни синусови тромбози. Обикновено, пациентите са възрастни хора с много рискови фактори за цереброваскуларни усложнения. Причината вероятно е мултифакториална. Установява се засягане на ендотелните клетки на артериите на белия дроб и мозъка с развитието на съдово възпаление и вторични тромбози в ЦНС, или емболизации на тромби от увредения бял дроб.
Напоследък се обръща внимание върху някои психични усложнения, като депресии, изостряне на предхождащи психични заболявания и нарушения на паметта.
Други заболявания, като автоимунни последици от Covid 19, са остро засягане на периферните нерви или т.н. остри демиелинизиращи полиневропатии, при което се развива автоимунна увреда на периферните нерви с парализи на крайниците. Изключения са постинфекциозните автоимунни миелити или възпаления на гръбначния мозък.
Както виждате, цялата нервна система може да бъде засегната, но за щастие тези усложнения от инфекцията не са толкова чести.
– Може ли да се развият и демиенилизиращи заболявания – тоест Множествена склероза?
– В началото на пандемията имаше много големи притеснения по отношение на това, какво да се прави с болните с Множествена склероза, които се лекуват с имуномодулиращи медикаменти и имуносуспресия. В нашата клиника се лекуват много болни с Мултиплена склероза и затова този въпрос продължава да е актуален. Оказа се, че тези пациенти не са по-често засегнати от другите контингенти от населението. Въпреки това, има създадени международни регистри за включване на болни с Мултиплена склероза и Covid 19. Целта е тези пациенти да бъдат проследени и да се отчете как тяхната специфична терапия повлиява възприемчивостта им към инфекцията и как тя се развива.
– А имаме ли ресурс да изследваме всички, които са проявили симптоми, свързани с нервната система?
– Да, има такава възможност. В началото на пандемията по-малко внимание се обръщаше на засягането на нервната система. С развитието на пандемията се натрупаха много данни, че нервната система е засегната често и в различна степен. Тепърва предстои тези факти да бъдат обобщени и да се получи по-цялостна картина за заболяването, засягането на нервната система и последващи възможни усложнения в дългосрочен план.
– Как се отрази епидемията с Covid 19 във вашата ежедневна дейност? Увеличават ли се пациентите с неврологични заболявания и инсулт?
– Нашата клиника не се занимава директно с лечение на болни с Covid 19. Но ние помогнахме в нашата болница УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ за изграждането на отделение за борба с инфекцията. Половината от легла на Клиниката по неврология се заделиха за Ковид-отделението. Дадохме и сестри, които да работят там. Така че имаме индиректно участваме в борбата с Ковид-19. Сега приемаме само спешни неврологични болни. Не трябва да мислим, че другите видове болести са намалели. Хората продължават да боледуват от инсулти, тежки болкови синдроми, мозъчни тумори и др. неврологични заболявания.
– Има ли повече случаи на неврози покрай Ковид-19?
– Естествено. Тепърва предстои психолозите да работят и да оценят влиянието на стреса, причинен от пандемията върху нашата психика.
Източник от standartnews.com
