България заема позорните последни места по брой трансплантации на органи в света. Към края на миналата година броят на чакащите трансплантация у нас е 1098, а чакане е обикновено единственото решение, което се предлага През миналата година в списъка са попаднали 133 човека, а страната ни е имала само 4ри трупни донора. Общият брой на трансплантациите у нас за 2020г. са скромните 16, повечето, от които от живи донори.
Проблемът на българският пациент чакащ за трансплантация е сериозен, а време няма. Всеки попаднал в списъка е изправен пред следните факти:

 Вероятността да бъде трансплантиран у нас е минимална, тъй като липсват реализирани донорски ситуации

 Вероятността да бъде трансплантиран в чужбина е никаква, защото България, както и останалите страни има списъци на собствените си граждани, за които трябва да се погрижи.

 Ако в чужбина се намери съвместим донор ( например на бъбрек ), държавата няма да поеме да поеме разходите, защото потенциално операцията може да бъде извършена и у нас.

Ето и един съвсем пресен пример. Мъж на 33 години, с бъбречна недостатъчност и ретинопатия вследствие на хемодиализата, с ТЕЛК 100%. В списъка на ИАМН е от 4 години, но никой не го е търсил. За това сам си намира донор и сега набира средства – 25 000 евро, за да се спаси.

Държавата няма да му ги плати, нито ще му предложи решение, различно от това да чака.

Министерство на здравеопазването финансира трансплантациите по две програми.
По първата Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България (2019 – 2023 г.) в похарчило 76 233 лева за цялата 2020г.
По другата бюджетна програма „Осигуряване на медицинска помощ на специфични групи от населението“ е осъществило повече разходи – 2,6млн. лв. са предоставените трансфери на Военно медицинска академия “във връзка с изпълнение на сключен договор, относно извършване на трансплантация на органи, тъкани и клетки и възстановяване на разходите и относителния дял на средствата за труд и дейности по трансплантация“.

Институционални недоразумения

Създаването на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, чрез обединяване на Изпълнителната агенция „Медицински одит“ и Изпълнителната агенция по трансплантация беше направено с мотивите, че това „ ще доведе до премахване на дублиращите се функции и звена на сегашните структури“ и струваше 16млн.лв
Предвиждаше се и контролът да бъде завишен спрямо тогавашния, чрез планови проверки, които касаят изпълнение изискванията на Закона за лечебните заведения, Закона за трансплантация на органи и Закона за здравето.

С две думи целта беше оптимизация, но предвид ситуацията с трансплантациите у нас, спокойно може да кажем, че оптимизация няма. Резултатите са на агенцията са лоши и без значение броя на извършените проверки, едно със сигурност е ясно – положителен ефект от тях за чакащите трансплантация, няма, а трупните донори на България за 2020г. са едва 4 или 4 пъти по-малко от всяка от предходните години.
При тази ситуация и не особена ефективност на институцията, изобщо не са неочаквани позорните ни места в класациите на IRODAT. Според тях:

България е на последно място в света сърдечни трансплантации
На предпоследно място по бъбречните ( след нас са само Филипините ), а за такава трансплантация у нас чакат близо 1000 души. През миналата година са направени 8 общо от живи и трупни донори.

По отношение на чернодробните трансплантации,, по-лошо от нас се представят единствено Малайзия и Доминиканската република
България изобщо не присъства в статистиката за трансплантиране на бял дроб, тънки черва, панкреас, защото не е направил нито едно.

Министерството обяснява резултатите с епидемията от Ковид:
„Влияние върху изпълнението през отчетния период оказа възникналата епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 и въведените противоепидемични мерки поради наличието на сериозна опасност за живота и здравето на населението, включително и на ограничения по отношение на плановия прием и извършването на трансплантации“
Но истината е, че Ковид може да е само най-малкият проблем. Не бива да забравяме, че е обявена световна пандемия и Ковид е повлиял на всяка от страните в класацията. Трансплантацията не е просто операция, а живото спасяваща и спешна такава и поради ред причини, последната от които е Ковид, България не съумява да организира добре този процес.

На думи и хартия
През 2019/20 бяха направени и някои от необходимите законови промени, беше разрешено кръстосаното донорство, бяха дадени редица обещания, особено на чакащите белодробна трансплантация. Екипът, който трябваше да замине на обучение във Виена все още е тук и ако списъкът намалява, то не е защото някой се е излекувал.

Ковид и трансплантациите
Справянето с корона – кризата, с което много силно се парадира в публичното пространство е видимо именно в тези резултати – в огромната смъртност и почти нулевите трансплантации. В стотиците забавени операции и късно диагностицираните пациенти и всички останали, които Ковид измести от кадър. За това и самоопределянето на Борисов, като успешен просто не е верен извод .
След почти 2 години съществуване на ИАМН е редно да се постави въпросът, справя ли се Медицински надзор с функциите си и за чия сметка са нейните дефицити? Грешка ли беше сливането на ИА Медицински одит и ИА по трансплантациите в една обща структура, която видно от резултатите не изпълнява ефективно функциите? Кой и кога ще поеме отговорност за чакащите хора и ще им предложи решение съвместимо с живота?

 

Източник: http://czpz.org