На 23.03.2023 г. в София се проведе семинар за журналисти на тема „Не подценявайте кожата – питайте специалиста. На фокус: псориазис и меланом“. Организатор бе Novartis България.

По време на събитието бяха представени митовете и легендите за псориазиса, какво е важно да знаем за заболяването в детска възраст, както и защо ранната диагноза е пътят към успешното лечение на меланома и как да се грижим сами за кожата си. Модератор на събитието бе доц. д-р Гриша Матеев, председател на Българското дерматологичнo дружество и дерматолог в Клиниката по кожни и венерически болести към УМБАЛ „Александровска“. 

Доц. д-р Иван Богданов, дерматолог в Отделението „Дерматология и венерология“ към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, говори за качество на живот на пациентите с псориазис и как може да се ограничат усложненията на заболяването. „Псориазисът засяга ежедневния живот, социалните контакти, работата, обучението, активностите в свободното време и интимния живот“, каза специалистът. По думите му 80% от пациентите споделят, че псориазисът оказва негативно отражение върху живота им. Стига се дори до проява на депресия, инфаркт на миокарда, хипертония, стенокардия, застойна сърдечна недостатъчност, диабет тип 2, рак на гърдата, витилиго и алопеция ареата. Причината се крие в стигмата на заболяването. Тя се изразява в отхвърляне и дискриминация от страна на околните поради ниска здравна култура и страх от „заразяване“. Като най-травмиращ фактор пациентите определят вторачването от страна на околните, обясни доц. Богданов. Данните показват, че при до 51% от пациентите заболяването е свързано с поява на различни по степен депресии. Срам и неудобство от външния вид изпитват 89% от засегнатите. Половината от пациентите страдат от липса на самочувствие, 9,7% имат суицидни мисли, а 18% развиват алкохолна или друга зависимост. При  близо 1/3 от децата с псориазис има по-висок риск за развитие на психично заболяване, по-висок риска за депресии и по-висок риск за развитие на тревожни състояния. 

Д-р Деница Желева, дерматолог в Поликлиника България, съобщи, че при до 2/3 от децата с псориазис има  фамилна обремененост. Заболяването представлява 4% от всички дерматози в детска възраст. В една трета от случаите псориазисът започва преди 16-годишна възраст. В същото време колкото по-рано се прояви болестта, толкова по-тежко е протичането й. Рисковите фактори за поява на псориазиса са стрептококовите инфекции на горните дихателни пътища, физичните травми и емоционалният стрес. Терапията при детския псориазис е локална, системна и фототерапия.

Доц. Богданов допълни, че лечението на псориазиса е дълъг и сложен процес, в който е възможно да бъдат сменени няколко терапевтични подхода, сред които различни форми на климатолечение и използване на биологични терапии. 

Тема на семинара бе и меланомът. Д-р Гергана Шаламанова, началник на Отделение по медицинска онкология и дерматология към Комплексен онкологичен център – Пловдив, обясни, че това е рядък по честота, но тежко протичащ тип кожен тумор поради способността си да се разпространява. Рисковите фактори за развитието на заболяването са излагане на слънце, използване на солариум, наличие на бенки, светъл фенотип (бледа кожа, руса или червена коса, сини очи и лунички) и фамилна обремененост. Ако човек има близък роднина – родител, брат, сестра – с меланом, неговият индивидуален риск за развитие на заболяването е 2 до 3 пъти над средния, обясни с-р Шаламанова.

По думите й най-опасни са слънчевите изгаряния в детството. За избягване на риска от развитие на кожния рак се препоръчва фотопротекция чрез подходящо облекло, шапка, очила, избягване на слънцето в обедните часове и защитни кремове с над 30 SPF. Освен това е необходимо повишаването на здравната култура в обществото с обучение от ранна детска възраст и в училищата, както и въвеждане на профилактични скрининг програми.

Д-р Шаламанова призова всеки сам да следи бенките по тялото си (размер, форма, цвят, появата на сърбеж, секреция, кървене, залющване, възпаление) и при промяна в тях да се консултира с онкодерматолог. Тя препоръча също така периодично фотографиране на отделни бенки или на цялото тяло при по-голям брой, за да може да се проследяват и сравняват за настъпила промяна. Друг начин за самоизследване е да се използват специални приложения за смартфон, с които може да се оцени вида на бенката. „Препоръчително е всеки възрастен, подрастващ или дете с бенки или образувания по кожата, да бъде прегледан профилактично от специалист. Ако в семейството Ви има кръвен роднина с диагноза малигнен меланом, всички кръвни родственици трябва да се прегледат“, каза д-р Шаламанова. 

Д-р Ива Гаврилова, хирург онколог в Клиниката по дерматология към Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология, бе категорична, че ранната диагноза е път към успешното лечение на меланома. В началните стадии на развитие, I и II стадий, лечението е само и единствено оперативно и се състои в хирургично отстраняване на тумора от хирург-онколог с упойка и в онкологично лечебно заведение.

В стадий III меланомът се е разпространил в лимфните възли, но без да достигне до други органи. В този случай разсейките в лимфните възли могат да се намерят от стадиращата сентинелна биопсия и да не изискват извършване на голяма операция. Ако обаче от ехографията на лимфните възли при поставяне на диагнозата има съмнение за разсейки и задължителният ПЕТ скенер го потвърди без засягане на други органи, то тогава е необходима операция с отстраняване на всички лимфни възли от областта, т.нар. радикална лимфна дисекция.

След извършване на операцията трябва да се направи генетичен тест за BRAF мутация. Освен това пациентите подлежат задължително на следоперативно системно лечение на целия организъм, т.нар. адювантно лечение. То е с продължителност 1 година и се осъществява с иновативни лекарствени средства: таргетна терапия – лечение с таблетки или имунотерапия – лечение с вливане на антитела. „Това не е химиотерапия и няма непосредствените странични ефекти като косопад, повръщане и тежко общо състояние“, уточни д-р Гаврилова.

Тя обясни, че адювантното системно лечение дава шанс на повече от половината пациенти, независимо от избрания вид лечение, да влязат в трайна ремисия и дори да бъдат излекувани. „Независимо, че меланомът се разпространява в 80% от случаите по лимфен път, дори и след оперативното отстраняване на всички лимфни възли, съществува риск в организма да има циркулиращи жизнени туморни клетки, които след време да се изявят и дадат начало на метастази в органите.

Именно за това адювантното системно лечение контролира и унищожава потенциални такива“, каза д-р Гаврилова. Изборът на вид лечение започва с резултата на генетичния тест. Ако има налична BRAF мутация в тумора това означава, че може да се лекува с таргетна терапия, ако обаче няма такава, остава възможност само вливания – имунотерапия. В IV стадий на меланома туморът се е разпространил по кръвен път до различни органи и изисква спешно лечение. В тези случаи се използват различни иновативни възможности за лечение като таргетна терапия, моно имунотерапия и комбинирана имунотерапия.