България трябва по възможно най-бърз и най-добър начин да актуализира своя Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК). До този извод стигнаха десетките експерти и представители на МОСВ, МЕ, държавни, общински и академични институции и НПО-сектора.
ИНПЕК следва европейските цели за нисковъглеродна икономика, отчитайки спецификите на енергийния сектор в България. В него са обхванати мерките в областта на енергийната сигурност, либерализацията на енергийния пазар и възможностите за използване на нови технологии. Планът трябва да отговаря на климатичните цели на ЕС за 2030 г., най-важната от които е амбицията да задържим увеличението на средногодишната температура на планетата под 1,5°C.
Прогнозите на Центъра за изследване на демокрацията сочат, че към 2030 г. повечето въглищни централи у нас ще са напуснали пазара, ще се наблюдава голям ръст на електричество от ВЕИ, включително вятърни мощности, а нови ядрени мощности все още няма да има.
Една от големите бариери пред успешния и справедлив енергиен преход е високото ниво на енергийната бедност. В момента ИНПЕК не задава цели за намаляване на енергийната бедност, няма и определен брой на енергийно бедните.
В стремежа си да смекчи последствията от климатичните промени WWF търси отговор в природно-базираните решения. Те използват естествените дадености и процеси за справяне с различни казуси. Освен че са по-евтини от инженерно-базираните подходи, те могат да осигурят ползи не само за биологичното разнообразие, но и за човека.
В рамките на събитието бе представен и Базов анализ на потенциала за инсталиране на ВЕИ в нарушени и урбанизирани терени. На база обществено достъпна информация и информация, получена по ЗДОИ, WWF подготви документ, който цели да даде първоначална яснота относно възможностите за развитие на слънчева и вятърна енергия в нарушените и урбанизирани терени на територията на страната.
