Интервю с проф. д-р Уилфрид Ланг – специалист по неврология

проф. д-р Уилфрид Ланг

Колко рано може да се открие деменцията?

Съществуват три начина за диагностициране на деменция и причината за нея: клинична и невропсихологична оценка, образна диагностика на мозъка, както структурна, така и функционална, и изследване на биологични маркери (цереброспинална течност/плазма).

Може ли това заболяване да се диагностицира преди появата на симптомите?

Понастоящем в цереброспиналната течност са налични биомаркери за ранно откриване на невродегенерация (ниски нива на Бета-Амилоид 42, Тау, Фосфо-Тау).

Освен това има възможност за ранно откриване на структурни и функционални промени в мозъка с помощта на съвременни образни изследвания, като например ядрено-магнитен резонанс и измерване на регионалния мозъчен кръвоток с помощта на позитронно-емисионна томография.

Друга възможност за откриване на невродегенерацията преди появата на симптомите е неинвазивното образно изследванена биологичните маркери в мозъка чрез ПЕТ сканиране на амилоид. В последно време дори белтъкът Тау може да бъде образно изследван чрез ПЕТ.

Кои са ранните признаци и симптоми на деменцията?

Най-чувствителният клиничен симптом е „забравянето“.

Какви видове когнитивни тестове обикновено се използват за оценка на когнитивните функции и паметта при хора в напреднала възраст или с риск от деменция и кога се препоръчват?

Съществува широк набор от невропсихологични тестове. Най-простият тест е Mini Mental Scale Examination. Той помага за оценка на ориентацията в различните области, езиковата функция, вербалната памет и визуално-пространственото конструиране. Друго често използвано „NTBV”, която тества вниманието, езика, изпълнителните функции, паметта, обработката на вербална и пространствена информация.

Какво следва, когато пациентът покаже тревожни признаци или резултати от когнитивните тестове?

Първата стъпка е консултация с невролог, който ще провери за депресия, нарушения на съня и ще оцени познавателните функции и паметта чрез прости тестове. Следващата стъпка ще бъде изобразяване на мозъка и невропсихологично изследване. От 25 години разполагаме с инхибитори на холинестеразата и мемантин за лечение на болестта на Алцхаймер. Ефектът от тях обаче е ограничен.