Захарта е един от основните причинители на хронични възпаления в тялото. Тя има пристрастяващ ефект, а много често неусетно преминаваме границата на допустимото количество захар в ежедневното си хранене, без да го осъзнаваме. Консумацията на захар се свързва с наднормено тегло, високи нива на кръвна захар, хронични възпаления в тъканите, които в дългосрочен план могат да доведат до сърдечносъдови заболявания, автоимунни състояния, кожни проблеми, енергиен дисбаланс, метаболитни смущения.
Ако искате да задоволите жаждата си за сладко, съществуват редица естествени и изкуствени подсладители, които заместват захарта много ефективно. Когато чуем изкуствени обаче, първата мисъл, на която ни навежда това понятие е, че те са вредни. Затова наблягаме на естествените, като мед, кленов сироп, кокосова захар и други.
Каква е разликата между естествени и изкуствени подсладители?
Изкуствените заместители на захарта могат да бъдат получени от естествени вещества, билки, хранителни продукти, семена, плодове, както и от самата захар.
Естествените подсладители се срещат в природата, но това не означава автоматично, че са напълно безвредни от здравословна гледна точка. Те съдържат фруктоза или други видове естествени захари, които повишават не по-малко кръвната захар и могат да доведат до същите проблеми в бъдеще.
Едно от най-важните неща, които трябва да се взимат предвид, когато се избира заместител на захарта, е гликемичният индекс. Той е показател за това колко бързо тялото реагира на приетите захари без значение от какво естество са. Гликемичният индекс показва как тялото ви реагира на погълнатата захар независимо дали е изкуствена или естествена. Резките скокове в нивата на кръвната захар се считат за предпоставка за поява на инсулинова резистентност и диабет, което може да причини здравословни проблеми в дългосрочен план.
Кои са най-популярните заместители на захарта?
Стевия
Стевията се добива от растението със същото име. Нейният гликемичен индекс е 0, както и не съдържа фруктоза. Тя е няколко пъти по-сладка от захарта, което налага употребата ѝ в значително по-малки количества. Стевията може да се използва вместо трапезната захар и в течна форма, като добавка към храни и напитки.
Кленов сироп
Кленовият сироп е естествен подсладител и заместител на захарта, който освен това е богат на много здравословни хранителни вещества, антиоксиданти, витамини и минерали. Колкото по-тъмен е кленовият сироп, толкова по-наситен е с антиоксиданти. Кленовият сироп обаче е със средно висок гликемичен индекс 54, което го прави непрепоръчителен за консумация от хора, страдащи от диабет или други метаболитни проблеми.
Кокосова захар
Кокосовата захар съдържа желязо, цинк, калций и калий. Тя е с по-нисък гликемичен индекс от захарта, което я прави допустим заместител. Съдържа инулин, който забавя усвояването на глюкозата. Разработва се на растителна основа, базирана на специална обработка на кокосовата палма.
Ксилитол
Ксилитолът е захарен алкохол, който не се усвоява от организма, а се изхвърля като отпаден продукт. Той не съдържа почти никакви калории. В големи количества обаче може да предизвика храносмилателни проблеми, като повечето захарни алкохоли, заместващи захарта.
Еритритол
Еритритолът също е вид захарен алкохол, който не съдържа почти никакви калории и е с гликемичен индекс 0. Има вкус, който се доближава най-много до този на трапезната захар. Предлага се под формата на фини кристали, което го прави много удобен за използване вместо захарта за десерти, сладкиши и печива, тъй като съотношението му спрямо количеството захар в рецептите е почти 1:1.
Сукралоза
Сукралозата е почти 600 пъти по-сладка от захарта. Използва се често в хранителната промишленост, предимно в преработени храни и напитки, безалкохолни, сокове, сиропи, сосове, бонбони, десерти, печива, консервирани плодове. Въпреки нулевия си гликемичен индекс, сукралозата се свързва с трупане на телесни мазнини при редовна консумация в дългосрочен план.
Аспартам
Аспартамът е нискокалоричен заместител на захарта. Около 200 пъти по-сладък е от нея. Среща се в подсладено кисело мляко, напитки, готови десерти, кремове и пудинги, замразени десерти, дъвки. В умерени количества се счита за безопасен и е допустим в хранителната промишленост.
Мед
В зависимост от степента си на рафиниране медът варира от суров до пречистен в различни степени. Суровият мед има най-нисък гликемичен индекс и най-богато наличие на витамини и минерали. Колкото по-рафиниран е, толкова по-висок става индексът му. При всички положения медът е много калоричен и съдържа голямо количество естествени захари, които предизвикват рязко повишаване на нивата на кръвната захар. Ето защо с консумацията му трябва да се внимава.
Източник:https://www.az-jenata.bg
