Адвокат Христо Расташки е вписан в Софийска адвокатска колегия и практикува вече десет години. Той притежава кантора в гр. София, която се занимава с административно право и процес и проблеми, свързани с държавната администрация. Водил е множество дела пред административните съдилища в цялата страна във връзка с незаконосъобразни заповеди и актове.

В началото на август т.г. за пореден път държавните органи погазиха законите на България с незаконна заповед на РЗИ София за ограничаване на правата на гражданите чрез носене на маски на закрито. Десетки българи от цялата страна и неправителствени организации подкрепиха колективната жалба, която беше внесена в съда.

Ето и организациите:
1. Организация на Обединените Българи – председател Живко Бъчваров
2. ОБЩОБЪЛГАРСКИ ПАРЛАМЕНТ – председател Богомил Георгиев
3 Български кооперативен съюз за социален прогрес -с председател Богомил Георгиев
4 Сдружение Велика БОЛГАРИА – председател Патриция Кирилова
5. Сдружение Екогласност – председател адв. Иво Лулчев
6. Съюз за директна демокрация – председател Георги Неделчев
7. Сдружение на заведенията в България – председател Емил Коларов
8. Българската асоциация на заведенията – председател Ричард Алибегов
9. Център за Демографска политика – председател Искрен Веселинов

– Адвокат Расташки, при поредната липса на работещ парламент и при служебно правителство станахме свидетели на поредно нарушаване на законите на Р България и на конституцията от държавните органи. И при липса на будно гражданско общество, какви рискове крие това?

– Всяко нарушение на конституцията крие риск, свързан с нарушение на държавността и демокрацията. Определено мерките, които се прилагат за предпазване от COVID-19, влизат в директно противоречие с Конституцията на Република България. Директното засягане на гражданските права води до формиране и образуване на гражданско общество, като естествена защита на демократично закрепените права на гражданите.

– Повече от 2 години гражданските ни права бяха ограничени и явно свикнахме с това. Обосновката бе – заплаха за здравето ни от вирус. Много граждани водеха дела след глоби за неносене на маски и др. Какви съвети ще дадете на всички, които станаха жертва на тези мерки – уж да пазят здравето ни?

– Истина е, че конституционно закрепените права на гражданите бяха потъпкани с необмислени мерки за противодействие на вируса. Възможно бе и да се смекчат и прилагат по друг начин, за да се намали репресията и навлизането в сферата на гражданите. Масово бяха налагани и все още се налагат глоби за неносене на маски на закрито, а преди това дори на открито. Тези глоби се обжалват пред районните и административните съдилища в страната и създават разходи и неудобство за лицата, на които и без това вече са им потъпкани веднъж правата с противоконституционни заповеди, налагащи поведение, несъобразено с Конституцията.

– В колективната жалба, която внесохте в съда по повод незаконната заповед на РЗИ от 3 август т.г., Вие обосновахте редица нарушения на законите в страната. Първото е, че директорът на СРЗИ не е компетентният орган да издава заповеди, създаващи задължение за гражданите да носят защитна маска. Хората, които бяха глобени след тази дата, как могат да потърсят правата си?

– Хората, които са глобени във връзка със Заповедта на РЗИ, могат да обжалват съставните им актове и наложените им глоби по два начина. По административен ред, като напишат жалба срещу своя акт и се надяват, че органът, който го е издал, няма да ги глоби и сетне по съдебен ред пред Районните съдилища. Жалбата им следва да се заведе в 14 дневен срок от получаване на наказателното постановление, с което са глобени и често съдът решава да отмени глобите, защото самите съдии виждат незаконосъобразност в Заповедта на РЗИ и множеството й изменения.

– През Ковид-годините държавата нарушаваше българските закони, вкл.чл. 2, ал. 1 от Закона за ограничаване носенето на облекло прикриващо или скриващо лицето (ЗОНОПСЛ) гласи, че „На публични места на територията на Република България не се допуска носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето.“ Хората плащаха глоби, а тези, които ни глобяваха ли нарушаваха законите?

– Именно от това е видно, че имаме колизия в правото, тоест едни и същи отношения се нормират в противоречие от различните закони. В този случай следва да имаме тълкуване на закона от Върховния административен съд и да се разреши противоречивата материя. По този начин наистина единият закон забранява нещо, което другият закон предписва като задължително поведение. Каквото и да извърши гражданинът, все може да бъде глобен.

– В цялата съдебна практика здравословно състояние е безспорно състоянието на едно лице – конкретно лице, с конкретен здравословен проблем. Последните години здравите хора не бяха ли третирани като болни и ограничени като такива?

– Продължавам да твърдя, че мерките трябваше да се прилагат регионално и само спрямо лица, които са в риск. Не е юридически оправдано да се налагат ограничения на правото на труд и на правото на свободно придвижване на граждани, които не попадат в рискови групи и няма данни да са болни или предразположени към вируса.

– Инициативата за колективната жалба предизвика голям интерес сред граждани от цялата страна и сред неправителствените организации. Дали защото обществото ни има нужда от справедливост, която липсва от години?

– Колективната жалба срещу Заповедта на РЗИ София възбужда образуване на гражданско общество. Когато имаме реално извършване на действия, които гражданите одобряват и подкрепят, се сформира едно общо положително мнение и по този начин обществото само следи за законосъобразността на административните актове и за отмяната на противоконституционни заповеди или нормативни актове, които ограничават правата им.

– Как според Вас трябва да реагираме в подобни ситуации и имаме ли шанс срещу държавните служители, които видимо не знаят законите?

– Държавните служители в много от случаите имат поставена норма от своите началници на отдели. Те са принудени да извършат определен брой проверки на ден и да съставят определен брой актове за установяване на нарушения. Това е изцяло незаконосъобразно и води до парадокса един държавен служител да съставя актове, само и само да изпълни обещаната пред своя началник норма, дори и на лица, чиято вина и нарушение не са установени. Шансът на гражданите е съдебното обжалване на всеки акт, който ограничава техните права и да се надяваме, че съдебната система и правораздаването в България може да постигне високата летва на очакванията на гражданското общество.

Едно интервю на Патриция КИРИЛОВА

Главен редактор

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *