За първи път идеята да се превърне целувката в празник идва от
жителите на мъгливия Албион във Великобритания, в края на 19-ти
век. Много скоро по целия свят се приема тази идея, а от 1988 г.,
Обединените нации, официално дават статут на празник, който се
чества на 6 юли.
Този ден е изпълнен с романтика и атмосфера, с положителен
заряд, която нейзбежно те кара да “потърсиш устните” на любимия
човек. Този ден се празнува с удоволствие от млади и стари, които
вярват в силата на докосването на устните.
Вълнението от този празник, подтиква и учените да направят
изследвания за целуването.
Така се появява една нова наука –
филаматология. Целувката стимулира хормона на удоволствието и
понижава нивата на хормона на стреса, кортизол. Вследствие на
това се спира развитието на припадъци и вегетативна дистония.
Страстната целувка увеличава пулса с над 100 и повече удара в
минута и се губят около 6.4 калории за една минута.
Знаете ли че:
- – в щата Индиана, САЩ, има закон, който забранява на мъжете с
мустаци да целуват човешко същество; - – в Кънектикът на жените е забранено да бъдат целувани в
неделя; - – две трети от хората, накланят главата си надясно, докато се
целуват; - – според различни проучвания, хората помнят повече
подробности за първата си целувка, отколкото за първото
сексуално изживяване; - – целувката под имела ще свърже завинаги целуващите се.
Легенда за целувката
За целувката има много легенди, приказки, истории. Една от легендите идва от гръцката митология. Там се казва, че родината на целувката е Древна Елада. Имало едно време, едно момче, Целувкадис. То било родено в онази централна част на Гърция, която днес знаем по името Беотия. Един ден момчето нарамило торбичката си, взело овчарската си гега и се отправило на север. След дълго вървене стигнало в Тесалия и се чинило като ратай на един богат скотовъд на име Триядис. Всеки ден момчето изкарвало стадото на паша в планината Пелион и им свирело на кавал. Евридия, дъщеря на богатия Триядис, обичала да се скита из планината и един ден се натъкнала на Целувкадис. Харесали се и честичко си бърборели, чак докато слънце залезе и сянката на
стария Пелион легне до Егейско море. Един ден красивата Евридия намерила цветно камъче в планинския ручей. Малко камъче, колкото грахово зърно с грапави страни, което отразявало всички цветове. “Дъгата, дъгата”, извикала тя щастливо и таман да хукне към любимия, чула тропота на копита. Обърнала се и пред нея се изправил бог Пан.
Пан приближил и със заповеднически тон наредил:
– Дай камъка. Искам го за една от горските ми нимфи!
– Не, ще го дам на моя любим! – казала Евридия.
Евридия побегнала с все сила и се молела, скоро да стигне в прегръдките на любимия. Евридия на две на три прошепнала на Целувкадис, да вземе камъка, скрит в устата й. Но той бил зает да я прегръща и тогава решил да вземе камъчето с устни. Лицето му се приближило до това на Евридия и щом устните им се допрели, двамата забравили каква била целта. По това време бог Пан стигнал до тях и като видял случващото се, се отделичил сърдит. Двамата млади се договорили да запазят в тайна откритието свое, но Евридия не се сдържала и разказала на своята приятелка. Докато разказвала, дала име на откритието, “целувка”, в чест на любимия и така тайната се понесла навред и чак до боговете стигнала.
Целувкадис и Евридия се оженили и живели щастливо до края на
дните си.
