Проф. д-р Антон Лугер е специалист по ендокринология, лекуващ лекар в болница Wiener Privatklinik и ръководител на отдела по ендокринология и метаболизъм в Медицинския университет във Виена. Той е включен от Станфордския университет в топ 4% на най-добрите учени в света през 2021 г . Председател е на Европейския съюз на медицинските специалисти (UEMS), секция Ендокринология, диабет и метаболизъм.

Член е на Клиничния комитет на Европейското дружество по ендокринология, на Комитета за номиниране на
Европейското дружество по ендокринология, на борда на Австрийското дружество по ендокринология и на борда на Австрийското дружество за диабет. Той има над 300 публикации в рецензирани списания, обхващащи областите на клиничните, фундаменталните и транслационните изследвания.

 

Какво представлява заболяването на щитовидната жлеза на Хашимото и колко често
срещано е то?

Болестта на Хашимото е автоимунно заболяване, което означава, че организмът разпознава собствената си щитовидна жлеза като чужда и я атакува с клетки на имунната система. Подгрупа кръвни клетки (специални лимфоцити) проникват в щитовидната жлеза и унищожават клетките ѝ. Това е много често срещано заболяване,
което засяга повече от 10 % от населението в някои части на Европа. Както при почти всички автоимунни заболявания, жените са засегнати много по-често, в случая с болестта на Хашимото приблизително 10 пъти по-често от мъжете.

 

Какви са причините и рисковите фактори?

Причината, поради която организмът атакува един от собствените си органи, не е достатъчно изяснена. Важна роля играе генетичното предразположение и често няколко членове от едно семейство са засегнати. Освен това като възможни отключващи фактори се разглеждат вирусните инфекции, стресът, лекарствата, облъчването и
прекомерният, както и недостатъчният прием на йод.

 

Как се проявява заболяването?

Поради това, че често минават години, преди да се развият клинични симптоми, автоимунният тиреоидит, синоним на болестта на Хашимото, често се диагностицира случайно при рутинни лабораторни изследвания или ехография на шията, извършена по други причини. Типичните симптоми са загуба на енергия, умора, запек, суха кожа, чупливи нокти, косопад, напълняване, депресия, затруднена концентрация, непоносимост към студ, намалена сърдечна честота, зачервено лице, подуване на щитовидната жлеза, както и мускулни болки и мускулна слабост. Повечето от тези симптоми не са характерни само за болестта на Хашимото, а и поради бавното начало на симптомите тя често остава недиагностицирана за дълго време.

 

Какви изследвания са необходими за установяване на диагнозата?

Диагнозата се поставя чрез лабораторни изследвания и ехография на щитовидната жлеза.
Типичните лабораторни резултати са ниски концентрации на хормоните на щитовидната жлеза свободен тироксин Т4 (fT4) и свободен трийодтиронин Т3 (fT3)  и повишени нива на TSH (тироид-стимулиращ хормон) – хормон на хипофизата, който стимулира щитовидната жлеза да произвежда Т4 и Т3.  Това състояние се нарича хипотиреоидизъм. В допълнение нивата на тиреоидните автоантитела, произвеждани от лимфоцитите, TPO (тиреоидна пероксидаза) – и Tg (тиреоглобулин) – автоантитела, обикновено са повишени.  Ехографията на щитовидната жлеза често разкрива дифузно увеличен орган с хетерогенна ехоструктура, а понякога и възли с намалена ехогенност. В хроничните стадии на заболяването жлезата може да атрофира и да стане малка.
Латентният или субклиничният хипотиреоидизъм е констелация, предшестваща явния хипотиреоидизъм, характеризираща се с fT4 и fT3 в референтния диапазон, но вече повишен TSH, който се опитва да преодолее предстоящото понижение на fT4 и fT3.

 

Какви са методите за лечение?

Стандартната терапия е заместването на Т4, понякога в комбинация с Т3. В случай на субклиничен хипотиреоидизъм, в повечето случаи, тази терапия може да бъде отложена, докато TSH не надхвърли определено прагово ниво (10 mU/mL). При жените, които искат да забременеят, обаче е показано заместване на Т4, насочено към много по-ниски нива, за да се подобри фертилността и да се избегне увреждане на ембриона. Не е доказано, че
имуносупресивната терапия е успешна за повлияване хода на заболяването и във всички случаи трябва да се избягва поради страничните ѝ ефекти.

 

Кога се налага операция?

Хирургията не е възможен метод за лечение на болестта на Хашимото. Тя е подходяща само когато в щитовидната жлеза се появят злокачествени или големи възли. Може ли да се излекува? Болестта на Хашимото не може да бъде излекувана. В случай на клинично изявен хипотиреоидизъм е подходяща доживотна заместваща терапия с Т4, понякога в комбинация с Т3. Това може да стане с таблетка веднъж дневно, която трябва да се приема първо сутрин половин час преди закуска. Очакваната продължителност на живота е нормална.

 

Какви последствия може да има?

Както и при други автоимунни заболявания, пациентите с болестта на Хашимото са изложени на повишен риск от развитие на едно или няколко други автоимунни заболявания. Те включват, наред с други, загуба на пигментация на кожата (витилиго), диабет тип 1, надбъбречна недостатъчност (загуба на производството на кортизол от надбъбречните жлези), както и стомашно-чревни и ревматологични заболявания.

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.