Повечето медикаменти – 905 на брой, се продават без рецепта. През последната година поскъпналите лекарства са 5 пъти повече, отколкото през 2021 г. По-малко са поскъпналите медикаменти, продавани с рецепта – 94. През 2022 г. те също са повече, в сравнение с предходната година.
Цените на лекарствата се регулират по специален механизъм, за да няма резки скокове. Задължително е лекарствата да се продават в рамките на пределните цени, но изглежда повечето медикаменти са близо до горния праг. Най-голямо поскъпване имат лекарствата, които се отпускат без рецепта. Увеличени цени имат още успокоителните, кортикостероиди, антибиотици, противозачатъчни, болкоуспокояващи. Покачването на цените им не е голямо, но има някои изключения, при които поскъпването е с над 10 лв.
Проблемът се отразява и на доставките. „Това, което виждаме като недостиг в ЕС, до голяма степен се дължи на свръхрегулацията на цените. Държави като България, която поддържа най-ниски цени в Европейския съюз, страдат най-много от подобен феномен. Промяна в начина, по който цените се регулират, би помогнала“, казва експертът Деян Денев, но тя не трябва да е за сметка на пациентите. По-ниско ДДС за лекарствата, каквато е практиката в повечето европейски държави изглежда е рационалното решение.
Споменавайки ЕС, не може да пропуснем факта, че от края на 2022 г. държавите от ЕС съобщават за сериозни проблеми с доставките на някои основни лекарства, а сега повечето от тях са изправени пред реален недостиг.
В проучване, проведено сред корпорации, притежаващи аптеки в 29 европейски държави, включително членки на ЕС, както и Турция, Косово, Норвегия и Северна Македония, почти една четвърт от страните съобщават за недостиг на повече от 600 лекарства, а 20% – за недостиг на 200-300 лекарства. Три четвърти от тях твърдят, че тази зима недостигът е по-сериозен, отколкото преди една година. В четири държави хора умират заради това.
Песимистичната картина се потвърждава от регулаторните данни. Белгийските власти съобщават за недостиг на почти 300 лекарства. В Германия те са 408, а в Австрия – повече от 600. Списъкът на Италия е още по-дълъг: над 3000 лекарства, въпреки че много от тях са аналози на една и съща активна съставка. Недостигът на антибиотици е голям, особено на амоксицилин, който се използва за лечение на респираторни инфекции, както и на сиропи за кашлица, парацетамол за деца и лекарства за кръвно налягане. Причината се крие в комбинацията от увеличено търсене и намаляващо предлагане.
Сезонните инфекции – предимно грип и респираторно-синцитиален вирус (RS-вирус) – са започнали рано и са по-тежки от обикновено. Наблюдава се и необичаен взрив на стрептококов фарингит при деца. Експертите смятат, че високото ниво на активност на заболяването се дължи на отслабената имунна система, която поради карантината не е свикнала с букета от микроби, които ни заобикалят в ежедневието.
Фармацевтичните компании също бяха силно засегнати от инфлацията в сектора на предлагането и енергийната криза. В резултат на това ситуацията с доставките е особено „напрегната“, заяви един от най-големите производители на генерични лекарства в Европа. Сред причините те посочват и недостига на суровини и ограниченията на капацитета.
Някои страни драстично ограничават износа, за да защитят вътрешните си доставки. През ноември гръцкият лекарствен регулатор разшири списъка с продукти, забранени за препродажба в други държави. Румъния временно спря износа на редица антибиотици и педиатрични болкоуспокояващи. Миналата седмица Белгия публикува указ, който позволява на властите да спират износа в случай на криза. Тези мерки могат да имат странични ефекти. В писмо на комисаря по здравеопазването на ЕС Стела Кириакидес до гръцкия министър на здравеопазването Танос Плеврис се иска да бъде взето предвид въздействието на забраните върху трети страни. „Държавите-членки трябва да се въздържат от приемането на национални мерки, които биха могли да засегнат вътрешния пазар на ЕС и да попречат на достъпа до лекарства на нуждаещите се в други държави-членки“, пише Кириакидис.
Германското правителство обмисля да промени закона, за да облекчи изискванията за възлагане на обществени поръчки, които в момента принуждават здравните застрахователи да купуват лекарства на възможно най-ниски цени, концентрирайки доставките в ръцете на няколкото най-конкурентни производители. Новият закон ще ги задължи да купуват лекарства от няколко доставчици, включително на по-висока цена, за да се гарантира сигурността на доставките. Неотдавна Нидерландия задължи доставчиците да правят запаси за шест седмици, за да компенсират недостига. Подобно предложение се прави и от шведското правителство.
Европейската агенция по лекарствата (ЕМА), препоръча, наред с другото, да се облекчат правилата, позволяващи на аптеките да отпускат лекарства индивидуално.
Теоретично ЕС трябва да бъде възможно най-подготвен да се справи с голямата криза. Наскоро той актуализира законодателството си, за да се справи със заплахите за здравето, включително с недостига на фармацевтични продукти.
Създаден е и изцяло нов орган – Органът за готовност и реагиране при извънредни ситуации в здравеопазването (HERA), който има правомощия да пуска на пазара и да закупува лекарства за целия ЕС. За да започне да функционира HERA, поне четири държави от ЕС трябва да се регистрират в програмата за обществени поръчки, но според говорител на ЕС досега нито една от тях не е започнала процедурата.
Опитите за координиране на закупуването на евтини нефармацевтични лекарства по време на пандемията бяха толкова бавни и бюрократични, че държавите се отказаха от тях в полза на закупуването на собствени лекарства на свободния пазар. Тази седмица работната група на ЕМА по въпросите на недостига на лекарства може да реши дали да препоръча на Комисията да обяви настоящия недостиг за „събитие от първостепенно значение“, което предполага определени (ограничени) действия в целия ЕС. Съответният координационен съвет на ЕМА ще има правомощието да изисква от доставчиците данни за наличностите на лекарства и производствения капацитет, както и да отправя препоръки за намаляване на недостига.
Други смятат, че ситуацията ще се подобри с течение на времето. „Вярвам, че тя ще се подобри сама по себе си, но това ще зависи от пиковете на инфекциозните заболявания“, казва Адриан ван ден Ховен, генерален директор на асоциацията „Лекарства за Европа“. „Ако бъде достигнат пикът, доставките бързо ще изгладят дефицита. В противен случай сценарият няма да бъде толкова благоприятен.“
