Интервю с проф. д-р Кристоф Цилински, медицински директор на Wiener Privatklinik, директор на Центрaлноевропейски център за ракови заболявания Academy Cancer Center към WPK, професор по медицинска онкология и клинична имунология
Какво представляват невроендокринните тумори, как се образуват и какви са видовете?
Невроендокринните тумори са рядко срещани (2-4 случая на 100 000 души). Те се състоят от клетки, произвеждащи хормони, които действат като собствени растежни фактори. Този процес се нарича автокринен растеж. Въпросните клетки произхождат от нервната система, което е причината за наименованието им. Срещат се главно в стомаха, тънките черва, дебелото черво и панкреаса. Различават се по вида на произвежданите от тях хормони, като например инсулином, глюкагоном, гастрином или карциноиди.
Как се проявяват невроендокринните тумори? Има ли специфични симптоми или могат да бъдат объркани с други състояния?
Тъй като съществуват и нехормонопродуциращи невроендокринни ракови заболявания, задължително е точно да се определи хормоналната продукция, която е от съществено значение за избора на подходящо лечение. Хормонопроизводството на тези тумори може да доведе до симптоми, включващи изпотяване, задух, тахикардия, зачервяване и диария, по които най-често можем да разпознаем заболяването.
Как се поставя точна диагноза и какви изследвания са необходими?
Ако вземем за пример карциноидите, при налично производство на хормони, то може да се открие в серума (нива на серотонин и хромогранин А), както и в урината чрез изследване на концентрацията на 5-хидроксииндолацидна киселина.
Ако са хормонално активни, невроендокринните тумори могат да бъдат открити чрез специални ПЕТ-сканирания. В случая на карциноидите, те се наричат DOTATOC и изобразяват клетките, произвеждащи хормони.
Какви терапевтични възможности има в момента? Как се определя най-подходящото лечение за конкретния пациент?
Лекувани по подходящ начин, такива тумори имат отлична прогноза в продължение на много години. Това се дължи на бавния и много продължителен растеж.
При локализиран тумор основният метод на лечение е хирургията. Често се използват и инвазивни радиологични техники, включително емболизация на тумори, които са се разпространили в черния дроб.
Медикаментозното онкологично лечение се състои от хормонални блокери (напр. соматостатин), с цел потискане на механизмите на растеж на невроендокринните клетки и техния автокринен растеж. Приемат се молекулярно насочени лекарства като Еверолимус или се използва химиотерапия.
