Интервю с Д-р Пол Щампфл, специалист ортопед и специалист по ставни заболявания към WPK. Той учи във Виенския университет, като през 1999 г. постъпва в Университетска клиника по травматологична хирургия, Виена. Той е член-основател на Центъра за компетентност в областта на ставната хирургия във Wiener Privatklinik и негов ръководител.
Какви са основните цели на хирургичното лечение на костни фрактури?
Основните цели са съединяване на костите и минимално инвазивен подход. Фондацията AO (1958 г., Швейцария) класифицира фрактурите и препоръчва различни възможности за лечение. В продължение на много години съм работил като международен инструктор в Давос в базата на AO.
Кои видове костни фрактури обикновено изискват хирургична намеса?
Всички вътреставни фрактури изискват операция, както и всички останали фрактури обикновено, когато е налице значително изместване на костта.
Какви са различните хирургични техники, използвани за лечение на костни фрактури?
Използвам всякакви техники: Пирони, пластини, киршнерови жици (k-wires) и винтове. Нашата основна цел е да използваме минимално инвазивни техники. Това означава, че фрактурите се стабилизират без да се налагат отворени хирургични рани, а се използват само невидими разрези. При повечето вътреставни фрактури виждаме добавена стойност в използването на артроскопски процедури.
Как изборът на хирургичен подход зависи от местоположението и тежестта на фрактурата?
Леките фрактури позволяват минималнo инвазивен подход в повечето случаи. При сложни фрактури с много костни части понякога се налагат конвенционални отворени хирургични процедури. Но дори фрактури на дълги кости със зона на стриване (напр. бедрена кост или тибия) могат да бъдат лекувани с пирон и няколко малки разреза. Същото важи и за фрактурите на раменната кост. В този случай се поставят пластини минимално инвазивно с 2-4 малки отвора.
Какви са потенциалните рискове и усложнения, свързани с хирургичното лечение на костните фрактури?
Най-честите усложнения включват инфекция, тромбоза и нервни лезии. За да избегнем инфекциите, използваме еднократен прием на антибиотици. С нашите минимално инвазивни процедури успяваме да поддържаме процент на инфекции под 0,3% при всички наши случаи. За предотвратяване на тромбоза всички наши пациенти с гръбначни операции и операции на долните крайници получават разредител на кръвта (основно Enoxaparin), докато се върнат към 80% от нормалната си активност. Появата на нервни увреждания е свързана с опита и уменията на хирурга. Много рядко се сблъсквам с тях, след като съм извършил над 20 000 операции. Понякога обаче те се появяват след прекомерно подуване при сложни фрактури, като в повечето случаи са временни.
Колко време обикновено отнема процесът на възстановяване след хирургично лечение?
В 90% от случаите пациентът си тръгва още на следващия ден. От съображения за комфорт и ранна рехабилитация престоят в болницата може да продължи малко по-дълго. Ние препоръчваме техники, които позволяват ранното носене на тежест или използване на оперирания крайник. При сложни и вътреставни фрактури ограничаваме движението и натоварването в продължение на 6 седмици.
Има ли изисквания за следоперативна рехабилитация или физиотерапия?
Нашите чуждестранни пациенти получават подробни инструкции за ранните фази на рехабилитацията (напр. първите 6-8 седмици). Заедно с един мотивиран физиотерапевт това в повечето случаи води до отлични резултати.
