Проучването установи 337 случая на незаконен улов на есетри, регистрирани в периода между 2016 г. и 2022 г. По-конкретно става въпрос за 130 случая от България, 125 от Румъния и 82 от Украйна. Те варират от нарушения на забраните и разпоредбите за риболов, през използване на незаконни риболовни съоръжения, до нелегална търговия с есетрови риби и продукти от тях. Авторите на доклада подчертават риска за четирите есетрови вида, останали в долното течение на Дунав – моруната, пъстругата и руската есетра са със статут на критично застрашени, а чигата миналата година бе преместена от „уязвим“ в графа „застрашени“.
Според изследването властите в трите държави са иззели общо 955 есетрови екземпляра – 3 в България, 553 в Румъния и 399 в Украйна. Въпреки стряскащите цифри, специалистите предупреждават, че това е само върхът на много по-голям, все още неоткрит, айсберг, показващ разрушителното въздействие на бракониерството и незаконната търговия върху последните популации на диви есетри. Козлодуй в България, Тулча в Румъния и Одеса в Украйна се очертаха като основните горещи точки с над 1/3 от докладваните случаи във всяка страна.
„Международният съюз за защита на природата класифицира есетрите като най-застрашената група от видове в света. Затова екипът на WWF работи приоритетно за опазването на техните местообитания по Дунав. Той наблюдава цялото протежение на реката от Ново село до Силистра, проучвайки следите на последните оцелели и размножаващи се в естествена среда есетри на територията на Европейския съюз. За да подпомогнат намаляващите им популации, през последните девет години природозащитниците са пуснали в Дунав над 77 хиляди маркирани чиги, руски есетри и моруни“, разказва Борислава Маргаритова, старши експерт „Води и биоразнообразие“ във WWF.
Източник: WWF България
