Лятото е сезон на повече движение, пътувания и време навън, но високите температури могат да поставят организма под допълнително напрежение. Това важи особено за хора със сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане, диабет, наднормено тегло или други хронични състояния.
Когато говорим за рискови фактори от инфаркт, е важно да уточним, че жегите сами по себе си не означават, че човек непременно ще получи сърдечен инцидент. Те обаче могат да усилят вече съществуващи рискове, защото натоварват сърцето, променят водния баланс и могат да повлияят кръвното налягане.
Защо жегите натоварват сърцето и формират риск от инфаркт
При високи температури тялото се опитва да се охлажда чрез изпотяване и разширяване на кръвоносните съдове. Това е естествен защитен механизъм, но той изисква допълнителна работа от сърдечно-съдовата система.
Когато времето е горещо и влажно, организмът губи повече течности и електролити. Сърцето трябва да изпомпва повече кръв към кожата, за да подпомогне охлаждането, а това може да бъде по-трудно за хора с вече съществуващи сърдечни проблеми и риск от инфаркт.
Специалистите посочват, че топлинният стрес може да увеличи натоварването върху сърцето и съдовата система, както и да допринесе за дехидратация, кръвни съсиреци и електролитен дисбаланс — фактори, които могат да участват в сърдечно-съдови усложнения и създаване на риск от инфаркт.
Затова през лятото рисковите групи трябва да бъдат по-внимателни не само по време на горещи вълни, но и при рязка смяна на температурите — например преминаване от силна жега навън към много студено климатизирано помещение.
Кои са най-честите рискове от инфаркт през лятото
След като разбрахме как жегите предразполагат към по-големи рискове от инфаркт и други здравословни проблеми, свързани със сърцето, нека видим и кои са най-честите причини, които са обвързани с тези фактори:
- Обезводняване и загуба на електролити – когато приемът на течности не е достатъчен, кръвта може да стане по-концентрирана, а това затруднява циркулацията. При хора със сърдечно-съдови заболявания този допълнителен стрес може да бъде по-значим.
- Високо кръвно налягане и температурни колебания – кръвното налягане може да реагира различно при високи температури. При някои хора жегата води до понижаване на кръвното заради разширяване на съдовете, докато при други стресът, дехидратацията и физическото натоварване могат да провокират колебания. Тези промени са особено важни при хора, които вече приемат лекарства за кръвно налягане, диуретици или медикаменти, които влияят върху пулса и водния баланс. При тях горещината може да промени начина, по който тялото реагира на обичайното натоварване.
- Физическо натоварване в най-горещите часове – движението е важно за здравето, но през лятото времето и интензивността на физическата активност имат голямо значение. Тренировка, която е напълно поносима през пролетта, може да бъде много по-натоварваща при 35 градуса.
Физическото усилие в жегата кара сърцето да работи по-интензивно. Ако към това се добавят дехидратация, липса на сянка, неподходящо облекло или недостатъчна подготовка, рискът от прегряване и сърдечно-съдов дискомфорт се увеличава.
Най-рискови са интензивните тренировки, тежката физическа работа на открито, спортът без достатъчно почивки и опитите за „наваксване“ на форма в кратък срок. Това е особено важно за мъже и жени над средна възраст, хора с наднормено тегло и пациенти със сърдечно-съдови заболявания. - Алкохол, тежка храна и недоспиване – това е друг фактор, който крие риск и той е общовалиден за цялата година. Алкохолът може да допринесе за дехидратация и да повлияе кръвното налягане. В жегите този ефект може да бъде по-осезаем, особено ако човек не приема достатъчно вода или прекарва много време навън.
Кои хора имат по-голям риск от инфаркт
Не всички хора реагират еднакво на високите температури. Някои групи са по-уязвими, защото вече имат сърдечно-съдови или метаболитни проблеми, приемат определени лекарства или организмът им по-трудно се адаптира към жегата.
По-високо внимание е необходимо при:
- хора с високо кръвно налягане;
- хора с прекаран инфаркт;
- пациенти със сърдечна недостатъчност;
- хора с диабет;
- възрастни хора;
- хора с наднормено тегло;
- пушачи;
- хора с висок холестерол;
- хора, приемащи диуретици или лекарства за кръвно.
Превенцията при тях трябва да бъде по-строга и по-постоянна.
Добрата новина е, че голяма част от летните рискове могат да бъдат намалени с практични ежедневни мерки. Те не изискват сложен режим, а постоянство и разумно поведение в горещите дни.
Сред тях се нареждат прием на достатъчно вода през целия ден, престой на сянка или в прохладни помещения, по-лека храна, по-умерен прием на алкохол и търсене на лекарско съдействие при необичайни симптоми.
