Българската здравна система е изправена пред сериозен риск от дестабилизация на фона на задълбочаващи се финансови дисбаланси и продължаващо недофинансиране. Това стана ясно по време на пресконференция на Българския лекарски съюз, на която съсловната организация отправи категоричен призив за незабавно възобновяване на диалога с Националната здравноосигурителна каса и предприемане на спешни мерки за стабилизиране на сектора.
Сред ключовите искания на лекарската общност са незабавно започване на преговори между БЛС и НЗОК, подписване на анекс към Националния рамков договор и актуализация на цените на медицинските дейности с минимум 25%. Според председателя на БЛС д-р Николай Брънзалов настоящият модел е достигнал своя предел, като разходите в здравеопазването са нараснали с около 85% през последните години, докато цените на медицинските услуги остават непроменени на нивата от 2024 г. „Този дисбаланс е неустойчив и системата вече не може да функционира нормално при тези условия“, подчерта той.
Позицията на съсловната организация е подкрепена от широк кръг представители на здравната система, включително Българската болнична асоциация, сдруженията на областните и университетските болници, частния сектор и извънболничната помощ. Подкрепа идва и от регионалните структури на БЛС в цялата страна, което очертава проблема като системен, а не секторно ограничен.
От лекарския съюз алармират за нарастващ брой сигнали от лечебни заведения за невъзможност да покриват текущите си разходи и за реален риск за нормалното функциониране както на болничната, така и на извънболничната помощ. В този контекст от организацията предупреждават, че отказът от диалог задълбочава кризата и блокира възможностите за намиране на работещи решения. „С обвинението за политически искания се затвори диалогът. Ние не поставяме политически условия – сигнализираме за реален проблем, който изисква незабавно решение“, заяви д-р Брънзалов.
Заместник-председателят на БЛС д-р Иван Маджаров акцентира върху липсата на предвидимост в управлението на сектора, включително отсъствието на нов бюджет в началото на годината. По думите му съществуват конкретни механизми за реакция дори в настоящата ситуация, включително чрез действия на служебната власт и законодателни промени, които могат да облекчат финансовия натиск върху лечебните заведения.
Допълнителни експертни позиции поставят под съмнение аргумента за липса на средства в системата. Представители на болничния сектор подчертават, че при увеличаващи се осигурителни приходи лечебните заведения продължават да изпитват сериозни затруднения, което води до прехвърляне на финансовата тежест върху пациентите. Общопрактикуващите лекари също настояват за спешна индексация на финансирането на медицинските дейности, дори в рамките на действащия удължен бюджет.
На този фон България продължава да изостава значително спрямо европейските стандарти по отношение на публичните разходи за здравеопазване. Докато у нас те са около 1000 евро на човек годишно, средното ниво в Европейския съюз достига приблизително 3000 евро, а в отделни държави е значително по-високо.
Общото послание на професионалната общност е ясно: без спешни и координирани действия системата ще продължи да се дестабилизира, а негативните последици ще бъдат пряко усетени от пациентите в цялата страна. Кризата вече не е прогнозен риск, а текуща реалност, която изисква незабавен отговор.
