„Правехме лицеви опори от студ, за да можем да се сгреем“ – разказват Митко Малев, Шампион по самбо и джудо и Стоян Саладинов, Лидер на отряда за борба с тероризма
Водещата на предаването „Спорт РЕформа“ Силвия Чалъкова се срещна с шампиона ни по бойно самбо и джудо – Димитър Малев, за когото лекарите са казвали, че трябва да спре спорта заради тежка дисплазия на коленете и с неговия треньор – известният ЛИДЕР на Специализирания отряд за борба с тероризма – ЧЕРВЕНА БАРЕТА – Стоян Саладинов. На какво е научило трудното детство Митко Малев, което е било на ръба на оцеляването, и какво го мотивира днес? Разказ и на неговия треньор Стоян Саладинов. Четете в разговора на Силвия със Стоян и Митко!
С господин Саладинов преди малко си поплакахме, защото той сподели нещо много вълнуващо за всички нас, свързано със спорта и със спортната психика. Кажи ни малко повече за това защо толкова години ти не спираш?
Стоян Саладинов: В живота, който до сега съм изживял, нещата, които съм правил, съм разбрал, че духът и душата на човека е всичко. Почти никакво значение няма колко си голям, колко тежиш, ако ти нямаш духа… Човешкият дух и психиката определят дали си добър човек, дали си успял човек, дали си щастлив човек. И много важно е те да вървят заедно. Духът води и след него е тялото и според това, което мислиш, което си представяш и мечтаеш, такава е и формата на тялото ти, по този начин и живееш.
Аз от Митко съм чувала обръщението към теб „бачо Стоян“. Всички явно се обръщат към теб с милото обръщение като към роднина, като към брат. Аз самата съм те почувствала от първата секунда на нашия разговор изключително подкрепящ човек. Но ти си един от авторите на бойното самбо, а говориш през цялото време за опора, за защита, за закрила. Това ли е идеята на бойните спортове? Питам те, защото може би много хора си мислят, че това са момчета, които са създадени да бъдат… убийци…
Стоян Саладинов: Машини за убиване. Сега ще кажа нещо – аз съм един от създателите на дисциплината Свободни двубои, те заедно с бойното самбо вървяха заедно. Отначало има малко история, която искам да разкажа и да благодаря на, Бог да го прости, Никола Захариев – човекът, който ме извика след като се отказах от спорта и отидох в специализирания отряд за борба с тероризма. И там създадох методиката. Това ми е дисертацията: „Подготовка и обучение на командоси“. Но той е първият човек, който се е сетил, че подготовката на командосите е най-близко до тези свободни двубои, така наречени, в клетки. И бойното самбо, да знаят, който не разбира, че е много по-тежък спорт от свободните двубои.
Ти си голяма гордост за България! И в спорта, и това, че ти си треньор на баретите, на командосите – това е невероятна психика. Иска ми се да ни кажеш малко повече за шампионската психика по принцип и за това как едно момче, на което лекарите не са давали никакви шансове да продължи със спорта – Митко Малев, след операция при д-р Мазнейков става шампион. Как разбра, че това момче с проблем може да стане шампион, и то трикратен европейски медалист?
Стоян Саладинов: Сега не знам. Ако човек е отворен, има душа и сърце и вярва в Бога, той веднага ще ме познае, както ти, и веднага ще приеме всичко, каквото казвам, защото при мен всичко идва от душата, от сърцето. Другите хора, различните, никого не съдя, може да казват „а бе, този говори глупости“. За този човек аз не съм нормален. За мен те не са нормални. Не са нормални хората, които не ни разбират. Не са нормални всички лоши хора, които мразят, които завиждат, които са алчни. За мен това не е нормално.
Митко искам да те включим в разговора. През цялото време индиректно говорим и за теб. А ти си тук и си човекът с тази уникална психика, за която говори Стоян. Много е тежко това, което си преживял. Кой те запали по спорта и кога? Какво тренираше?
Митко Малев: Спортът винаги си е бил в мен, но в моето семейство имахме треньор по джудо, Бог да го прости, Димитър Танушев. Той ме запали по този спорт и ми даде първите стъпки. След това се преместих в София, за да мога да надграждам себе си. Благодарение после и на бате Стоян, и на Емил Йосифов, заслужил майстор на спорта, дойдоха и големите успехи.
Ти обаче имаш един момент от живота си, когато лекарите ти казват, че заради дисплазия на коленни стави не можеш да продължиш с професионалния спорт.
Митко Малев: Ходихме по доктори в най-различни здравни заведения на много високо ниво. Всичките ми казваха „не си за спорт, няма да стане, имаш много слаби колене, имаш проблеми“. С последна надежда отидох при доктор Мазнейков. Той също не ми спести, че имам страшни проблеми с коленете, но пък каза, че ще ме върне в спорта. И благодарение на добри медици и на хора, които стоят до теб, пак казвам, бате Стоян, психически и физически няма как да не успееш. Началото на сезона, който е от януари до април, спечелих първия си медал на републиканско първенство и го подарих в чест на доктор Мазнейков за операцията, която ми направи.
Много е вълнуващо. Аз обаче знам и нещо друго за теб. Ти също си имал нелек път. Не е само въпрос на избор с какво ще се занимаваш. Твоят личен живот не протича така както… всеки млад човек може би искал да е цветя и рози. Кажи ни малко повече как живееше и какво се случваше в твоето семейство като беше малък!
Митко Малев: Отраснал съм само с майка. Един бог знае през какви трудности сме преминавали и преминаваме все още. Но благодарение на Бога са много по-малко, а също благодарение на този човек и на всички хора, които ме подкрепят.
Как живеехте с твоята майка?
Митко Малев: На ръба.
Аз знам, че сте гладували. Да, знам за това, че сте гладували, знам и за това, че сте живели на тъмно в някакъв период.
Митко Малев: Зимно време, от месец ноември до февруари, март, на нас са ни спирали тока. Било е… Беше много мизерно, но точно тази съдба ме свърза с батко Стоян Саладинов, който е минал по точно същия път. Стоян Саладинов е правил лицеви опори, за да може да се сгрее от студ. И точно тази съдба, моята и неговата, беше пътят, който ни обедини да направим нещо страхотно за България.
Стоян Саладинов: Мога ли аз да добавя нещо? – Че на всички деца, на които помагам, аз се запознавам с родителите им и давам клетва, че ще им помагам. Докато мога, докато дишам.
Митко Малев: Бате Стоян никога не ме е оставял. Няма и да ме остави, както и аз няма да го оставя никога!
Много, много прочувствен стана този разговор за спорт. Хора, аз в момента виждам как спорта може да спаси буквално един млад човек, да го спаси от лишенията, от мизерията, от безверието. Всъщност спортът е много повече от едно физическо натрупване на мускули или на умения.
Стоян Саладинов: Мога да кажа, че е наравно с религията. Те вървят заедно. Ние сутрин не излизаме и вечер не заспиваме, без да благодарим на Бога и без да се помолим за нас и за другите хора. И това е духът всъщност. Вярата, че като правиш добро, като живееш правилно… така да се каже, това е доброто. И няма как да не успееш, няма как да не срещнеш други хора, които също да те подкрепят.
Надявам се да заразихме нашата аудитория, както ти се изрази бачо Стояне, с идеята да правим добро! В крайна сметка, животът е много кратък. Много ви благодаря!
Стоян Саладинов: И ние благодарим! Едно дете, един спасен човек, заслужава си!
Интервюто взе: Силвия Чалъкова
