Пластмасата е открита през далечната 1860 година от Александър Паркис. Масовото производство започва през последните десетилетия в днешни дни то надхвърля 80 милиона тона на годишна база. Има над 10 000 видове пластмаса, основните й съставки обаче си остават същите – суров петрол и  въглища.

Рециклирането е най-добрият метод за справяне със замърсяването с пластмаса. 

Това е процес, при който се  възстановява суровината, която после може да се използва за направата на нови пластмасови продукти. Те са различни по състав и поради тази причина  задължително се сортират преди да се рециклират в нови. Интересен факт е, че физичните свойства на рециклираната пластмаса, като здравина, ще бъдат различни за всяка партида.  

 

Депонирането на пластмасовите отпадъци на сметището или хвърлянето й безотговорно в природата я оставя там за ужасяващо дълъг период от време. Повечето пластмасови отпадъци се разграждат или по скоро разпадат в природата  в продължение на няколко поколения.

Като Зелена медия на 2022, Code Health TV, представя списък с няколко вида отпадъци и времето, за което те се “разпадат” в природата. Защо “разпадат”?  – Истината е, че повечето пластмаси не се разлагат, а се разпадат на все по-малки частици, които влизат в почвата, храната, водата и дори във въздуха.

Както казахме пластмасите са различни видове, следователно тяхната здравина и устойчивост е различна.

Колко често сте били свидетели на безпризорен найлонов плик  да се търкаля из някой парк?
Е, той най-вероятно ще е там и в следващите 20 години.

Ако не се рециклира, кутията от мляко се разгражда в продължение на 5 години – ако е картонена. Ако е пластмасова – цифрите стават плашещи. Пластмасовите бутилки за мляко се произвеждат от полиетилен с висока плътност, който се разпада в природата средно между 400-500 години.

Кофичките от кисело мляко и памперсите например се произвеждат от полипропилен – за да се разгради този материал в природата са нужни 450 години, в дамските превръзки има и други видове пластмаса и там цифрата става 500-600 години. 

Една най-обикновена бутилка от вода се разпада в природата за около 450 години. В повечето случай тя се произвежда от полиетилен терефталат. Code Health TV апелира – използвайте бутилки за вода за многократна употреба!

Ето още няколко неща от ежедневието ни-

Алкални батерии – те са много опасни и не бива да бъдат изхвърляни в природата и на сметището. Трябва да се дават за рециклиране и изхвърляни в специални за целта контейнери. Често се събират в магазини за техника и представителствата на мобилните оператори. 

Освен, че е вредна за природата, батерия изхвърлена неправилно, се разгражда цял един век. 

Например плик от чипс си седи в природата цели 80 години – затова е важно да се изхвърля в правилните за целта контейнери за рециклиране, и/или употребата му да се сведе до минимум.

 


Алуминиевото фолио пък изобщо не се разлага. То става на все по-малки и малки части. Попада във водите и след това обратно в нас. Алуминият е вреден за човешкия организъм. Той е невро-токсин и води до проблеми с нервната система. Алуминият е тежък метал и води до отравяне.

Преди около две години бе оповестено откриването на ензим, който разлага пластмасата при нейното рециклиране. Засега, обаче неговото ползване не е влезнало в широка употреба. 

Неправителствени организации често тръгват на поход срещу лавините от пластмаса в световен мащаб. Най-сериозно е положението в моретата и океаните, където пластмасата вреди на еко-системите и убива животните.

Ако всеки един от нас намали употребата на пластмаса и изхвърля отпадъците в правилните контейнери за рециклиране, ще допринесе за един по-чист свят.