Случаите на колоректален карцином сред младите хора нарастват тревожно, а ранната профилактика остава най-ефективното средство за превенция. Това предупреждава доц. д-р Александър Кацаров, дм от Клиниката по гастроентерология на ВМА и директор на Международния симпозиум по гастроинтестинална ендоскопия BULENDO 2026.
През последните години се наблюдава тревожна тенденция към увеличаване на случаите на рак на дебелото черво сред хора, родени след 1980 г., посочи доц. Кацаров. По думите му вече не са рядкост пациентите, при които заболяването се открива преди традиционно считаната за рискова възраст. При хора с фамилна обремененост – когато родители, братя или сестри са засегнати от заболяването, скринингът трябва да започне още по-рано, около 40-годишна възраст.
Според специалиста нарастващият брой случаи се дължи отчасти на значително подобрените диагностични възможности. Съвременната ендоскопия позволява откриването на все повече предракови изменения и ранни форми на заболяването, които преди са оставали недиагностицирани. Качеството на ендоскопията се подобри значително. България по никакъв начин не отстъпва на водещите страни в тази област, тъй като работим с най-съвременна ендоскопска апаратура, подчерта доц. Кацаров.
Наред с напредъка в диагностиката обаче влияние оказват и фактори, свързани със съвременния начин на живот. Сред тях са небалансираното хранене, повишената консумация на преработени храни, недостатъчната физическа активност, наднорменото тегло и хроничният стрес. Именно съчетанието между тези фактори и по-доброто откриване на заболяването води до отчетеното увеличение на случаите на рак на дебелото черво.
Все още обаче няма еднозначен отговор на въпроса какво точно предизвиква развитието на рак на дебелото черво. Според доц. Кацаров заболяването е резултат от комплексно взаимодействие между генетични фактори и фактори на околната среда. Не е напълно изяснен и механизмът на възникване на полипите на дебелото черво, част от които с времето могат да прераснат в злокачествени образувания.
Доц. Кацаров коментира и ролята на съвременния начин на живот, възможностите на модерната диагностика, значението на националните скринингови програми и мястото на българските специалисти сред световните лидери в гастроентерологията.
