Водещи български специалисти обсъдиха най-новите методи за диагностика и лечение на рак в България на 21 и 22 февруари в София по време на Националната конференция по онкология под надслов „Нови лекарствени продукти, нови индикации и предварителна диагностика в медицинската онкология“. Тя се организира за трета поредна година от Българско онкологично научно дружество (БОНД).
По време на събитието бяха застъпени актуални теми, свързани със съвременните подходи в лечението на колоректалния карцином, рака на простатата, рака на белия дроб, рака на черния дроб, рака на стомаха, ГИСТ, хепатоцелуларния карцином, рака на уротела, цервикалния рак и други локализации.
„През последните години медицинската онкология навлезе в нова ера на иновации. Развитието на таргетните терапии, имунотерапията и биомаркерно-ориентирания подход създават нови възможности за пациентите и променят парадигмата в лечението на злокачествените заболявания. Онкологията не е просто медицинска дисциплина, а цялостен комплекс от знания, усилия и ресурси, насочени към справянето с едно от най-големите предизвикателства пред съвременното здравеопазване. Пациентите разчитат на нас не само за ефективно лечение, но и за подкрепа, разбиране и достъп до най-добрите възможни терапии. В тази връзка е изключително важно да поддържаме висок стандарт на обучение, да прилагаме най-новите научни доказателства в клиничната практика и да работим заедно за създаването на по-добри стратегии за превенция и лечение“, каза проф. Асен Дудов, председател на БОНД, по време на откриването на събитието.
По последни данни, публикувани в доклада „Профили на държавите по отношение на рака 2025“, изготвен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в сътрудничество с Европейската комисия (ЕК), нивото на диагностиката и лечението на онкологичните заболявания в България се е подобрило, но страната ни изостава по отношение на превенцията и скрининговите програми. У нас все още не са въведени мащабни мерки за ранно диагностициране на най-разпространените видове рак, а именно – рак на гърдата, рак на дебелото черво, рак на белия дроб и простатата. В много от случаите това води до по-късното диагностициране и трудности при лечението.
Статистиката сочи, че най-често диагностицираните нови случаи на рак сред българските мъже са на простатата – 104 на 100 000 срещу 154 на 100 000 в страните-членки на Европейския съюз (ЕС). Следва ракът на дебелото черво и ректума (95 на 100 000 срещу 93 на 100 000 в ЕС), и ракът на белия дроб (88 на 100 000 срещу 95 на 100 000 в ЕС). При дамите най-разпространеното онкологично заболяване е ракът на гърдата – 88 на 100 000 жени срещу 148 на 100 000 в ЕС. У нас заболеваемостта от рак на стомаха, рак на маточната шийка и рак на мозъка е по-висока от тази в ЕС, сочи още докладът. За съжаление, България е една от държавите в ЕС, в които смъртността от рак се е увеличила през последното десетилетие, като рискът от летален изход е по-висок при мъжете, отколкото при жените.
По отношение на седем от деветте рискови фактора за появата на рак — тютюнопушене, консумация на алкохол, консумация на плодове и зеленчуци, физическа активност, ваксинация срещу човешкия папиломен вирус (HPV) и замърсяване на въздуха — България се представя най-зле от всички държави в ЕС. Според Европейската система за здравни интервюта разпространението на тютюнопушенето у нас е най-високо в Съюза. Българите сме трети по консумация на алкохол, а половината от възрастното население е с наднормено тегло или затлъстяване, като добрата новина е, че през последните години този дял спада. Процентът на ваксинация срещу човешкия папиломен вирус е сред най-ниските от държавите в ЕС. Данните сочат още, че страната ни е на второ място по замърсяване на въздуха след Полша.
България е сред държавите с най-висок дял на терапии с публично възстановяване на разходите (85%) в сравнение със средните 59% в ЕС. Публичните разходи за онкологично лечение в България са се удвоили през периода 2018-2023 г. Очаква се здравните разходи за грижи за болните от рак на човек от населението в България да нараснат с 45% през периода 2023-2050 г. спрямо 59% в ЕС.
