Има теми в медицината, за които се говори по-рядко. Не защото са маловажни, а защото остават встрани от големите диагнози, сложните операции и високотехнологичното лечение. В ежедневието на една болница обаче именно знанията и правилните действия в тези области често са решаващи за качеството на медицинската грижа и безопасността на пациента.
С тази идея специалисти от различни структури на Военномедицинска академия (ВМА) обединяват знанията и практическия си опит в поредица от учебни и практически ръководства. В нея участват водещи лекари от различни специалности, медицински сестри и други професионалисти, които представят не само теорията, но и реалните алгоритми, правила и добри практики от ежедневната работа.
Две от изданията вече са факт – „Роботизирана хирургия и алгоритми при спешни ситуации“ и „Болнично хранене – стандарти и терапевтични диети“.
Първото ръководство е посветено на една от най-бързо развиващите се области в съвременната хирургия, но разглежда роботизираната хирургия от един по-различен и изключително практически ъгъл. Наред със същността и принципите на роботизираните операции, компонентите на системата и работата на мултидисциплинарния екип, специално място е отделено на ролята на операционната медицинска сестра – от подготовката на операционната зала и роботизираната система до действията по време на самата интервенция.
Особен акцент са ситуациите, в които екипът трябва да реагира незабавно – масивен интраоперативен кръвоизлив, необходимост от спешна конверсия или техническа неизправност по време на операция. Разгледани са стандартизирани алгоритми за действие, както и значението на симулационното обучение и поддържането на професионалната компетентност. Защото високите технологии сами по себе си не гарантират сигурност – зад тях трябва да стои отлично подготвен екип.
Второто издание – „Болнично хранене – стандарти и терапевтични диети“, насочва вниманието към друга тема, която често остава в сянката на основното лечение. Болничното хранене обаче не е просто част от престоя на пациента. То е част от терапията.
Ръководството свързва принципите на диетичното хранене с ежедневната клинична практика и разглежда историята и съвременните принципи на диетотерапията, нормативната и хигиенната рамка на болничното хранене, оценката на хранителния статус, лечебните диети, храненето при различни заболявания и контрола върху качеството и ефективността. Особено внимание е отделено на ранното установяване на риск от недохранване, нутритивния скрининг и индивидуализирането на хранителния режим според състоянието на конкретния пациент. И тук ключова е работата на целия екип – лекари, диетолози и медицински сестри. Защото правилното хранене в болницата трябва да бъде прилагано със същата прецизност, с която се прилага лечението – в правилното количество, в точния момент и според индивидуалните потребности на пациента.
Зад първите издания застават утвърдени специалисти с богат професионален и практически опит – генерал-майор професор д-р Венцислав Мутафчийски, дмн, FACS, доцент Янчо Делчев, майор д-р Марияна Иванова, старши лейтенант д-р Боряна Ралчева-Жекова и главната медицинска сестра Валентина Цекова. Обединява ги идеята да насочат внимание и към онези теми от ежедневната работа на болницата, които невинаги попадат във фокуса на медицинската литература, но имат пряко отношение към качеството на грижите, организацията на лечебния процес и безопасността на пациента.
И това е само началото.
Поредицата ще продължи с практически ръководства за медицински сестри, посветени на дезинфекцията и стерилизацията в операционния блок при конвенционална и роботизирана хирургия, кръводаряването – правила и процедури, както и на особеностите и алгоритмите при подготовката и провеждането на образни изследвания. Подготвят се и практически издания в областта на физиотерапията, неврологията и патоанатомията.
С всяка следваща тема към авторските екипи ще се присъединяват и други специалисти от ВМА, които ще споделят своя професионален опит и експертиза. Така поредицата постепенно ще събере знанията на лекари, медицински сестри и специалисти по здравни грижи от различни области – включително по теми, които невинаги са във фокуса на медицинската литература, но са неизменна част от ежедневната работа на една болница.
Общото между всички издания е едно – знанието, натрупано в ежедневната практика, да не остава само в операционната зала, кабинета или клиниката, а да бъде систематизирано, споделено и предадено нататък. Защото медицината се развива не само с новите технологии, а и когато опитът се превърне в знание, което може да бъде предадено.
