На 3 август се чества Световният ден на динята.
Любопитно е, че има над 1200 разновидности на сочния плод в над 96 държави по света.
Динята съдържа над 92% вода, не съдържа холестерол и е важен източник на витамини А и С, фибри, калии и аминокиселини.
Диня (в зависимост от района в България наричана още карпуз или любеница) е наименованието на вид тиквови растения, както и на техните плодове.
Според възприетата класификация на земеделските култури е плодов зеленчук. Плодът на динята е ягодовиден и има гладка кора (зелена или жълта) и сочна, сладка, обикновено червена вътрешност. Смята се, че произлиза от Южна Африка, където видът има най-голямо генетично разнообразие.
Кората на динята също може да се хапва, а в Китай тя се вари, пържи и маринова. Маринованата кора от диня е много разпространена рецепта и в Русия.
Семената от диня са богат източник на мазнини и белтъчини и затова няма никакъв проблем, ако ги глътнете случайно, докато хапвате диня. Те често се добавят към различни ястия и се използват за производство на растително масло.
Парче диня доказано ще ви разхлади в горещините, защото съдържа аминокиселина, която подобрява работата на отделителната система. Плодът е първенец по съдържание на желязо и затова е препоръчителна храна при анемия.
Освен заради многобройните ѝ здравословни ползи динята се хапва често в топлото време и заради освежаващия ѝ аромат, което е основна причина да присъства като основна съставка в много летни коктейли.
