Лазаровден поставя началото на празниците свързани с Възкресението, като е следван от Цветница и Великден. Отбелязва се винаги в съботата преди Страстната седмица. Наричан е Лазарова събота, Лазарица или Лазар. Празникът се отбелязва в чест на Свети Лазар, който един от защитниците на християнската вяра. След като починал, на четвъртия ден Христос го възкресил в знак на благодарност за гостоприемството, което бил проявил към него.
Християнското възкресение символизира събуждането на природата, затова и Лазаровден е празник на пробуждащите се гори, ниви и пасища. Традицията повелява да се откъснат върбови клонки, които да се поставят на входните врати на следващия ден, когато отбелязваме Цветница.
Както повелява традицията на Лазаровден малки момичета и неомъжени моми стават лазарки. Те обикалят по домовете и пеят на стопаните песни за плодородие и здраве на семейството. Лазарките влизат в дома с типичното за празника обръщение: Ой, Лазаре, Лазаре…
Посрещнати са с празнична питка и задължително се даряват с яйца и пари. Лазарските песни се изпълняват само на този празник. Дом посетен от лазарки ще е щастлив и благословен, както се пожелава в песните.
Празничният ден завършва в утрото на Цветница, с ритуала “кумичене” – лазарките пускат в реката направените от тях върбови венци и следят, кой от тях ще пристигне първи. Според вярванията девойка, която не е лазарувала няма да си намери жених. Ергените пък трябва да отидат в дома на момичето, което обичат, за да поискат ръката й.
Цветница е един от обичаните и пъстри пролетни празници. Той също е подвижен и се празнува винаги в неделята след Лазаровден. Отбелязва се в православната, католическата и протестантската църква. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Куклинден или Палмова неделя (в западните църкви).
Снимки: pexels/Getty
