Какви спомени пази Тервел Пулев от своето детство, родителите си, брат си Кубрат и своите сестри? За най-скъпия подарък, който е получавал. За уроците, които иска да предаде на своите трима сина и на децата, които среща покрай участията си в различни кампании. За клишетата за спортистите, които повечето хора повтарят, без да се замислят колко са неверни. За тези теми и още много други четете в интервюто на водещата на предаването „Спорт РЕформа“ Силвия Чалъкова с олимпийския медалист по бокс Тервел Пулев.
Здравей Тервел, благодаря, че ни покани във вашия прекрасен „Спортен Център Пулев“! За големите шампиони обикновено знаем неща свързани с числа, с резултати, с рундове. По-малко ви познаваме обаче като хора, характери, такива, каквито сте се изградили във времето. Което, според мен, е 90% от успеха в спорта. Ето защо искам да се заровя в детството на Тервел Пулев!
Тервел Пулев: Много е важно, според мен, в професията какъв си, но е много важно и да си човек в личния си живот, в ежедневието. Не по-маловажно е, защото професията е до едно определено време, след това си в реалния живот.
Спомняш ли си някой подарък от своето детство, който ти е останал много скъп спомен?
Тервел Пулев: Подарък, като играчка или нещо предметно, сестрите ни постоянно ни правеха. Роднините, родителите също. Няма някой, който да ми е останал в съзнанието, но е имало много. По-скоро като подарък гледам на отношението и възпитанието на моите родители. Това ми е останало като подарък, по-скоро нематериален. Просто така, като ми зададе въпроса, не можах да се сетя за нищо материално, което ми е дадено, дори дреха или играчка или каквото и да е. Но винаги ще ги помня с отношението им към мен, с любовта, която са ми дали, това помня.
Разкажи ни повече за тази любов, как я усещаше ти?
Тервел Пулев: Ами как съм я усещал? Най-малкото чрез докосването, като те прегърне, като те докосне родителят, като те гушне и те погали. Начинът, по който ти говори, във всяко едно нещо тази любов се усеща.
Усещаше ли в детството си, че можеш да бъдеш шампион, да бъдеш победител? Твоите родители говореха ли ти, че трябва да успяваш като техен наследник?
Тервел Пулев: Разбира се, да, имаше такава настройка, такава гледна точка към нещата и също така съм ги възприел и аз.
Кога се появи боксът за теб? Кой беше човекът, който те запали?
Тервел Пулев: Моят баща ме запали по бокса, аз много пъти съм го казвал. От ранна детска възраст баща ми ми е показвал книги за бокса, за боксьори, истории и т.н. Той ми разказваше често, че като съм бил много малък не съм можел да казвам буквата „Р“ и съм казвал „п.очети ми за бокса“. Това е останало като шега, като майтап от буквално бебешка възраст, така че явно в тези моменти някъде е започнал да ни говори на мен и на Кубрат за бокса.
Казваш „прочети“, обикновено повечето хора си мислят, че ти като си спортист, вероятно не четеш книги. А за теб знам, че завършваш и право. Къде са книгите в този живот на шампион?
Тервел Пулев: Мисля, че това са някакви клишета, които могат да бъдат оборени, има доста примери в тази насока. Но аз лично вече съм спрял да се занимавам, да разсъждавам по този въпрос. Направил съм го заради себе си. Аз съм много осъзнат от ранна детска възраст. Ние с Кубрат сме разказвали в интервюта, че сме пораснали в едно жилище, което беше от земята до тавана, без изключение, пълно с книги, живеехме в една библиотека. Не минаваше и ден без баща ми да ми покаже тази или онази книга, интересните моменти от нея. И това ме е пленило. Това са били романи на различна тематика, множество истории. Така че и при мен не е било самоцел, по-скоро възпитание и пример. Когато видиш, че твоят родител постоянно седи и си чете някакви книги, щом се прибере вкъщи, ти го възприемаш като модел на поведение и за нещо нормално. Нека да кажем и друго – боксът още в средновековието е бил само за хора със синя кръв, за хора аристократи, за графове, за важни особи, впоследствие става по-масов за абсолютно всеки един човек, който иска да се докосне до него.
Моята асоциация за теб винаги е била за един изключително интелигентен и буден спортист. И то даже не бих казала спортист, а личност, защото ти се занимаваш и с много допълнителни дейности. Срещали сме се по различни кампании в училища, където ти мотивираш българските деца да се развиват в това, което желаят. Дали в спорт, дали в друго поприще. Какво те мотивира пък теб да даваш толкова много от себе си не само тук в залата?
Тервел Пулев: Да, аз наистина се занимавам с много други работи! Не мисля, че ми е интересно да съм само в една насока, донякъде ми е скучно. И така си намирам разнообразие. Успявам по този начин да изляза от коловоза, в който съм, да се разтоваря чисто психически. Срещите с децата в училище, както каза ти, на които сме се виждали много пъти, ми дават именно това разтоварване. Мен ме канят, както и теб, и всяка една известна личност, да сподели своя пример, да го видят децата, да го усетят като енергия. Аз също отивам и заради децата, за да комуникирам с тях, това ми е важно. По този начин разбирам много и за себе си, когато видя реакцията на децата, когато чуя въпросите, които ми задават, защото те са като едно огледало.
Твоите трима сина на какво ги учиш? Има ли нещо, което ти на свой ред като родител им предаваш, така както са правили твоите родители?
Тервел Пулев: Ами да, постоянно! Когато говорим за някаква ежедневна ситуация, когато си идват от училище и разказват за някоя случка. Без значение дали е позитивно, дали не е толкова позитивно, винаги се сещам за някакви примери, разказвам от моето време, когато съм бил ученик или студент или различни случки на улицата и т.н. По този начин, според мен, децата добиват реална представа и за родителите си, какви хора са били преди да станат зрели личности, как са се формирали, като вече пораснали деца, юноши и т.н.
Какво би казал на младите хора, които искат да се занимават с бокс, които сигурно са много, защото, за радост, боксът е един от наблюдаваните спортове от публиката?Определено е на върха на вълната!
Тервел Пулев: Бих им казал да опитат! Не е толкова лесно, колкото изглежда. Отстрани изглежда, че някакви хора си размахват едни юмруци. Всъщност боксът е един от най-сложните от техническа и координационна гледна точка спортове.
Автор: Силвия Чалъкова
Фотограф: Зоя Делевска
