На 26 април в София се случи не просто културно събитие. Не просто благотворителна вечер. Не просто артистичен спектакъл.
Случи се нещо, което ще се помни дълго – „Светлината, която ни свързва“ – официалното откриване на фондация „Вярвай“, събра хора, изкуство и съдби в едно живо, пулсиращо цяло.
Залата се изпълни с гости още преди началото – посрещнати с музика и топлина. Преди да се настанят, се спираха пред „Дървото на живота“, където оставяха своите пожелания, надежди и послания – за децата, за живота, за светлината.
Началото беше вълнуващо – децата от British School of Sofia представиха музикален спектакъл.
Габриела Чолакова, основател на фондация „Вярвай“, застана пред публиката и с глас, пропит от лична история и благодарност, представи мисията:
„Да изградим Академия за талантливи герои – дом на изкуството, образованието, надеждата и живота – за децата, които се борят или са се преборили с онкологични заболявания.“
След нея на сцената един по един се появяваха хора, носещи не само талант, но и светлина в сърцето си.
Николай Тотоманов разказа за силата на фотографията и представи изложбата „Образите на надеждата“ .
Валентин Сотиров изпълни песни, които разплакаха мнозина – с него на сцената се включиха танцьорите от клуб по спортни танци Infinity Team.
Младият актьор Тодор Недялков вдъхнови публиката, рецитирайки стих и споделяйки личното си послание, което извираше дълбоко от душата му.
Исус Ангелов, виртуозът на акордеона, внесе темперамент, радост и непринуденост – неговото изпълнение предизвика усмивки и светлина в очите на цялата публика.
А Камелия Цолова, преживяла и победила левкемията, излезе на сцената с огнено вокално изпълнение на българска класика в естрадата, в което вложи своята сила, своята болка и победа!
Изкуството не спираше – на живо пред очите на публиката се роди картина от талантливия артист Константин Диков, в която се включиха и децата. Докато звучаха емблематични изпълнения от мюзикъли, подготвени от вокалния педагог Елеонора Бакалова, на платното оживя един нов свят – свят на цвят, живот и общност.
След това… сцената притихна.
И се случи Танцът.
Габриела Чолакова, в черна рокля и с усмивка, която знае какво значи да преминеш през буря, излезе и танцува своята история. Румба, която не беше просто хореография, а признание. Танц, в който тялото говори, когато думите не стигат. Символ на свободата след битката.
Финалът беше като финал от филм – всички участници заедно на сцената, всички гости – със светлинки в ръцете. И We Are The World – изпята не за ефект, а от сърце.
Фондация „Вярвай“ вече е факт.
Нейната първа кауза: създаването на Академия за талантливи герои – не просто арт пространство, а безопасен дом за възстановяване, творчество и образование.
Там децата няма само да творят и мечтаят.
Те ще имат възможност да учат. Защото много от тях, заради отслабения имунитет и продължителното лечение, не могат да посещават училище. В Академията ще бъдат осигурени специални учители, които да им помогнат да продължат с образованието си, без да изостават.
Това е място, където животът започва отново – с цвят, с подкрепа, с възможност.
„Вярвам, че изкуството лекува. Вярвам в децата. Вярвам в светлината.
И вече знам – не съм сама.“ – Габриела Чолакова
А изложбата „Образите на надеждата“ продължава своя път.
Всички, които не успяха да я видят в София, ще могат да я преживеят отново на 3 май в Тента, на събитието Купа Infinity – събитие, което ще подкрепи и каузата на фондация „Вярвай“.
А на 4 юни в Пловдив, в прекрасното пространство Maritsa Riverside Residence, светлината отново ще ни събере. Изкуство, кауза, живот.
