Същност на посттравматичния стрес

Повечето психични разстройства са тема табу за обществото, затова през следващите седмици ще ви запознаем обстойно със същността на заболяването, историята му, влиянието, което оказва върху психиката на различните възрастови групи и методи за преодоляването му.

• Какво е  посттравматичен стрес (ПТСР)?

Предпоставка за развитие е  травмиращо, стресиращо или животозастрашаващо събитие. Нормално е след такова преживяване  да настъпи период на тежки, тревожни и  обсебващи чувства и мисли. Когато това продължава повече от половин година и силно се отразява на личния и професионалния живот става дума за нездравословно състояние, нуждаещо се от диагностициране.

Понякога има и случаи, в които ПТСР се проявява месеци или дори години след случилото се.
Често страдащите описват усещането сякаш тялото им е тук, а умът им е все още затворник на травмиращото събитие. Сравняват го още с нуждата да избягаш надалеч през отворена врата. Когато обаче я пристъпиш тя винаги те отвежда обратно в ужасяващия момент.

Има няколко симптома, които при повтаряне повече от 1 месец, са ключови за диагностицирането на ПТСР:

• Постоянно премисляне на събитието
  Тук става въпрос за ретроспекции, в които нервната система на човек изживява отново и отново травмата, което води и до появата на физически проблеми като сърцебиене и потене. Може да включва също и кошмари, както и неконтролируем страх от мисълта за повтаряне на случилото се в бъдеще. Подобни реакции могат да бъдат провокирани и от ежедневни предмети, думи или дори звуци и миризми. След завръщане от фронта войниците често бъркали звукът от пукането на балон с изстрел на куршум.
• Симптом на „избягване“
  Често в опита си да не провокират пристъп хората с ПТСР са склонни да избягват места, хора или предмети, които им напомнят за преживяното. Личности, претърпели пътни произшествия, често променят рутината си, за да избягват мястото на катастрофата.
• Най-малко два симптома на възбуда или раздразнителност
  След травма могат да се появят раздразнителност, ярост, проблеми със съня и непрестанно чувство на безпокойство, които започват да оказват влияние на извършването на ежедневни дейности и на концентрацията.
• Най-малко две прояви на проблеми с паметта и настроението
  В някои случаи хора, страдащи от ПТСР, имат проблеми с паметта и могат да имат затруднение да си спомнят важни моменти от травмиращото събитие. Други проявявани проблеми са чувство за вина, негативни мисли за себе си или околните и загуба на интерес към активности, които преди са намирали за приятни.
  Тези промени само по себе си могат да доведат до отчуждаване или дори до самонараняване. Често ПТСР е придружаван от депресия, тревожно разстройство и дори зависимост.

ПТС само на психическа основа ли е или може да причини и физическо увреждане?

Има много хора, които са склонни да не обръщат внимание на така наречените проблеми на „нервна почва“, тъй като липсват видими „белези“, че нещо не е наред. Проучванията показват, че посттравматичното стресово разстройство действително засяга функциите на мозъка.. Ефектите от травмата влияят на три области на мозъка, а именно амигдалата, хипокампуса и префронталната кора.

Амигдалата е нервна тъкан отговорна за емоциите, инстинктите за съхранение и паметта, която при ПТСР става хиперактивна.
Хипокампусът различава минали и сегашни събития, както и съхранява спомени. При страдане от ПТСР големината на хипокампуса драстично се смалява.
Префронталната кора пък регулира емоциите. Когато изпитваме страх тази част на мозъка ни кара да мислим рационално. При ПТСР обаче тази функция е нарушена.

Извод: ПТСР афектира мозъка и води до увреждане.

През следващите седмици ще ви запознаем още и с историята на заболяването, методите за преодоляване , както и разликата при влиянието му върху възрастни и деца, и също ще се запитаме защо все повече се среща подобно психично разстройство при ученици и студенти.