Лятото е сезонът на преходите, върховете и прохладата в планината. Все повече хора заменят морския бряг с туристическите маршрути, но наред с красивите гледки идват и рисковете. Подхлъзване по стръмна пътека, счупване на крайник, топлинен удар, ухапване от змия или насекомо, внезапно прилошаване – ситуации, които могат да превърнат приятната разходка в изпитание.
При инцидент в планината най-големият враг е паниката. Спокойната оценка на ситуацията и правилните първи действия могат да предотвратят допълнителни усложнения и да дадат време до пристигането на спасителен екип, обяснява д-р Николай Иванов от Катедрата по ортопедия и травматология на Военномедицинска академия (ВМА), който е и спасител към Планинската спасителна служба (ПСС).
Инстинктът ни кара веднага да се притечем на помощ, но специалистът предупреждава, че първата стъпка винаги е да се уверим, че мястото е безопасно: Преди да достигнете до пострадалия, огледайте внимателно района. Падащи камъни, стръмни склонове, опасност от подхлъзване, гръмотевична буря или диви животни могат да превърнат един пострадал в двама. Не се излагайте на допълнителен риск.
След като мястото е безопасно, идва ред на най-важните въпроси – човекът в съзнание ли е, диша ли нормално, има ли силно кръвотечение, може ли да движи крайниците си, оплаква ли се от силна болка. При липса на съзнание и нормално дишане незабавно трябва да се започне сърдечен масаж и едновременно с това да се потърси помощ.
Една от най-честите грешки е надеждата, че пострадалият „ще се оправи“. В планината всяко забавяне може да струва скъпо.
При сериозен инцидент сигнализирайте незабавно на телефон 112 или на Планинската спасителна служба – 1470 (или чрез мобилното приложение на ПСС).
Спасителите разчитат на максимално точна информация – къде се намирате, по кой маршрут сте, колко са пострадалите, какво е състоянието им и има ли опасности на мястото.
След тежко падане мнозина инстинктивно се опитват да помогнат на човека да стане. Именно това обаче може да бъде опасно. При съмнение за счупване или травма на гръбначния стълб неправилното преместване може да задълбочи уврежданията. Ако няма непосредствен риск, например падащи камъни или пожар, най-добре е пострадалият да остане на място до пристигането на спасителите.
Кръвотечение, счупване, топлинен удар – какво да направим?
При силно кръвотечение най-важното е раната да бъде притисната с чиста кърпа или превръзка. Ако е възможно, крайникът се повдига, но забит предмет никога не бива да се изважда.
При навяхване или счупване крайникът трябва да бъде обездвижен в най-удобното положение. Не се правят опити за наместване, а при наличие на подръчни средства може да се изработи импровизирана шина.
Горещото време крие и друг риск – топлинния удар. Пострадалият трябва да бъде преместен на сянка, дрехите да се разхлабят, а охлаждането да става постепенно с мокри кърпи. Вода се дава само ако човекът е в съзнание и може безопасно да преглъща, пояснява д-р Иванов.
Той коментира и случаите на ухапани от змии туристи, развенчавайки някои митовете: Не режете мястото на ухапването, не изсмуквайте отровата и не поставяйте турникет. Най-важното е движенията да бъдат ограничени, крайникът да се обездвижи и пострадалият възможно най-бързо да бъде транспортиран до лечебно заведение.
И още – какво да правим, ако се загубим?
Паниката рядко помага. Ако няма непосредствена опасност, останете на място, пестете батерията на телефона и използвайте ярки дрехи, челник или свирка, за да бъдете забелязани. Безцелното движение в непозната местност често затруднява още повече спасителната акция.
Според специалистите повечето тежки ситуации се дължат не на самия инцидент, а на неправилната реакция след него. Най-често хората:
- подценяват прогнозата за времето;
- тръгват без достатъчно вода;
- опитват сами да слязат след сериозна травма;
- изпадат в паника;
- разчитат на непроверени методи за лечение;
- търсят помощ твърде късно.
Повечето инциденти в планината могат да бъдат овладени успешно, когато хората реагират спокойно и своевременно. Добрата подготовка преди прехода, правилната екипировка и познаването на основните правила за първа помощ могат да спасят човешки живот, обобщава д-р Николай Иванов.
В заключение – няколко правила, които могат да спасят живот:
- Запазете спокойствие;
- Осигурете безопасност за себе си и пострадалия;
- Повикайте помощ възможно най-рано;
- Не местете тежко пострадал човек без необходимост;
- Останете при него до пристигането на спасителите.
