Мумиото, известно още като шиладжит или кръвта на планините, е природен продукт. Той се използва в народната медицина на централноазиатските народи от векове като лечебно средство. Освен това е известен и като средство, което засилва защитните сили на организма.
Има различни видове шиладжит, но най-често срещаният е артча мумио, подобна на смола кафяво-черна маса с типичния за смолата аромат. Другите известни варианти са от течна до восъкообразна тъмна маса, която се среща в пещерите, както и медено-восъчната, която се смята, че е продукт на диви пчели. Съществува и вид, който се е образувал от бактерии и водорасли заедно с различни минерали при наличието на силно UV лъчение. И не на последно шиладжит от лишеи, получен от обмяната на веществата с типичните за лишеите белтъци и органични киселини.
Природни ресурси на шиладжит има в много региони на света – в Средна Азия, Русия, Индия, Монголия, Австралия, Южна Америка, Китай, Афганистан, страните от североизточна Африка и т.н. Те обаче са ограничен брой и в малки количества.
Шиладжит показва свойства, характерни за растителен екстрат, но съставът в различните региони е различен, защото зависи от средата и географските ширини, от които идва. Освен фулвиновата киселина, шиладжит съдържа предимно хуминови вещества като хумин и хуминова киселина. В състава му влизат още много минерали като желязо, селен, мед и цинк в йонна форма и няколко други вещества, включително аминокиселини, мастни киселини, полифеноли, тритерпени, стероли и дибензо-алфапирони.
Вкусът му е горчив, като леко напомня чист шоколад без добавките на захар и другите компоненти на сладкарската промишленост, а миризмата напомня битум. Плътността на шиладжит е 2 – 2,6 г/см3; температурата на топене е 81°C; разтваря се лесно във вода и трудно в етилов алкохол.
Напоследък шиладжит стана много популярен за лечение на различни видове болестни състояния.
Смята се, че наличието на фулвинова киселина, намалява възпаленията и забавя процеса на стареене, като влияе и за забавяне на прогресивното увреждане на мозъчни клетки.
Проучвания показват, че използването на шиладжит понижава значително нивата на холестерол, увеличава производството на инсулин от панкреаса.
Благодарение на състава си, употребата му спомага за детоксикация на организма и изхвърлянето на тежки метали и токсини. Това допринася за подсилване на естествения имунитет и помага при справяне със стреса.
Приемът на шиладжит е добре да е на празен стомах, за да се абсорбира максимално, разтворен във вода или мляко, в зависимост от предпочитанията на всеки. За да се постигнат желаните резултати е важно да се приема редовно, в продължение на 2-3 месеца.
Много често сме чували, че отровата е в дозата, затова когато използваме шиладжит, трябва да сме внимателни. При някои хора се наблюдава гадене и стомашен дискомфорт. Затова преди да се започне използването на който и да бил продукт, трябва да се консултираме с лекар специалист, който да определи доза и съобразена с нашия организъм.
