Интервю с доц. д-р Волфганг Зигхарт
Колко често срещан е хепатоцелуларният карцином и как се проявява?
Хепатоцелуларният карцином е петият най-разпространен вид рак в света. Той е по-разпространен в Азия и Африка, отколкото в Европа или САЩ. Също така е по-често срещан при мъжете, отколкото при жените.
Обикновено той се открива случайно, като се проявява като чернодробен възел. Последващите компютърни томографии или ядрено-магнитни резонанси обикновено показват чернодробен възел със специфично поведение след прилагане на контраст. Възелът в повечето случаи абсорбира силно контрастното вещество и след това бързо го елиминира.
Какви симптоми са свързани с хепатоцелуларния карцином?
В повечето случаи този вид рак няма симптоми в ранните си стадии и се открива случайно по време на рутинни прегледи. В напредналите случаи той може да предизвика симптоми като загуба на тегло, умора, загуба на апетит. Също така и симптоми на декомпенсирана чернодробна цироза, като асцит или варицелно кървене.
Какви рискови фактори са установени за този вид рак?
Хроничните чернодробни заболявания по всякаква причина увеличават риска от развитие на хепатоцелуларен карцином. Състоянията, за които трябва да се внимава, включват хепатит В или С, хронична консумация на алкохол и неалкохолен стеатохепатит (NASH). Това може да причини хронично възпаление на черния дроб, водещо до образуване на белези („чернодробна фиброза“).
Съществуват 4 стадия на фиброза (F1-F4), като F4 означава чернодробна цироза. Рискът от развитие на хепатоцелуларен карцином изглежда се увеличава значително при фиброза в стадий 3 и е приблизително 0,5-3% годишно при пациенти с чернодробна цироза (F4). Ето защо оценката на чернодробната фиброза е толкова важна – ако се установи F3 или по-висока, пациентът трябва да се подлага на редовно наблюдение с ултразвук на черния дроб на всеки 6 месеца до края на живота си.
Как може да се диагностицира и какви изследвания са необходими?
Този вид рак може да бъде диагностициран чрез компютърна томография (КТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) с помощта на контрастно вещество при пациенти с чернодробна цироза. Ако чернодробният възел покаже типично поведение след прилагане на контраст (силно поглъщане на контрастното вещество, последвано от бързо изхвърляне), диагнозата може да бъде установена. Ако не е налице цироза или резултатите от образната диагностика са неубедителни, се препоръчва биопсия на възела, а именно вземане на тъканна проба и патологичен анализ.
Какви възможности за лечение има при хепатоцелуларния карцином?
Възможностите за лечение се влияят от стадия на тумора, функцията на черния дроб и общото здравословно състояние на пациента. Ето защо най-добрите решения за лечение трябва да се вземат от мултидисциплинарен екип или туморен борд, който взема предвид всички фактори, изследвания и историята на всеки пациент. Ранните етапи на заболяването потенциално могат да бъдат излекувани чрез хирургични интервенции (резекция или чернодробна трансплантация) или радиочестотна аблация. В междинния стадий може да се извърши трансартериална химиоемболизация, а в напредналите стадии се разглеждат възможности за системно лечение.
Какъв е рискът от рецидив?
След резекция или аблация рискът от рецидив е висок, приблизително 80% в рамките на 5 години. Ранните рецидиви, в рамките на първите 2 години, представляват „истински метастази“, докато късните рецидиви могат да бъдат свързани с развитието на хепатоцелуларен карцином в циротичния черен дроб, който остава рисков фактор. Чернодробната трансплантация намалява риска от рецидив до около 20 % след 5 години поради замяната на циротичния черен дроб. Този нисък процент на рецидиви е постижим само при спазване на строги критерии за чернодробна трансплантация по отношение на размера и броя на възлите на HCC.
