Детски психолог споделя – макар регресията да е неприятно преживяване, тя е често срещана и обикновено не продължава дълго – UNICEF България
Ако ви се е случвало детето ви да направи огромна крачка в развитието си (например най-накрая се научава да ходи до тоалетна!), а след това да направи стъпка назад (като откаже да използва тоалетната!), не сте сами. Регресията е често срещана при децата – особено при по-малките. Разговаряхме с д-р Нанси Клоус – главен асистент в Центъра за детски изследвания във факултета по медицина в Йейл и заместник-директор на програмата „Образование в ранна детска възраст“ на Йейл – за причините, които предизвикват регресията, и как можете да помогнете на детето си да премине през нея.
Какво представлява регресията? Какви са причините за появата ѝ?
„Обичайно разглеждам регресията заедно с понятието за прогресия“, споделя Клоус. „Повечето деца имат много силен стремеж да напредват в своето развитие (прогресия). Децата имат естествен порив да изследват, оформят и овладяват своя свят“.
Въпреки това вълнението от придобиването на нови способности е съпътствано от стрес. Например, прохождащото бебе се радва на новото умение, което е усвоило, но също така може би осъзнава, че мама и тате сега са по-далеч от него или че може да падне.
„Затова, когато децата срещнат тези трудности, напредвайки по пътя на своето развитие, може да се почувстват объркани и това да доведе до някаква степен на регресия“, обяснява Клоус.
Как изглежда регресивното поведение?
Регресията може да приема различни форми, но в общи линии се изразява в това детето да се държи като по-малко, отколкото е, или да изявява нуждите си по-силно от обичайното. Възможно е да наблюдавате по-чести нервни изблици, затруднения със съня или храненето, или връщане към по-незрял говор. Ако детето е овладяло някое умение, като например да се облича само́, може внезапно да загуби някое от тези свои умения. „Изведнъж детето ви не успява да се справи с нещата, с които се е справяло преди“, обяснява Клоус.
Кога се появява регресията?
Обичайно наблюдаваме регресивно поведение при малки деца или деца в предучилищна възраст, но това може да се случи в абсолютно всяка възраст – дори при бебета или по-големи деца. Ако едно бебе преминава през регресия, това може да не е толкова лесно забележимо. Бебето обичайно е по-привързано, има нужда да се храни повече, хленчи или плаче по-често от обичайното.
Често ли се среща регресията?
Бъдете спокойни, регресията е често срещана. Всъщност тя е съвсем очаквана и дори е полезна за по-нататъшното развитие. Тя е начинът детето ви да се подготви за поемането на повече отговорност.
„Виждам някои деца, които минават през регресия точно преди да направят голяма стъпка в развитието си, или пък регресират точно след като са направили стъпката“- казва Клоус. „Според мен при децата има различни причини, които водят до регресия, и различни регресивни модели, които се проявяват. Обикновено родителите започват да разпознават моделите на поведение на децата си, при които те постигат напредък, а след това се връщат малко назад“. Регресията е често срещана и когато децата преминават през промени, към които трябва да се приспособят – например когато влязат в ролята на кака/батко или пък когато започнат предучилищна подготовка.
Как родителите могат да подкрепят децата си, преминаващи през регресия?
Успокойте детето си. Уверете го, че е в безопасност и има вашата подкрепа. Опитайте се да му покажете, че забелязвате регресивното му поведение, без да го карате да се срамува. Клоус препоръчва да пробвате следното:
„Ти си вече едно пораснало момче и се учиш на толкова много нови неща. Това сигурно е много трудно. Понякога чувстваш, че се нуждаеш от помощта ми“.
Методът на играта също може да ви бъде от помощ, когато искате да работите с трудните чувства. „Играта на въображение и играта със символи са чудесни начини децата да развият езика си и понятието си за света. От социална и емоционална гледна точка това им дава възможност да облекат в думи предизвикателствата, пред които са изправени и които не знаят как да изразят“, съветва Клоус. Като наблюдавате как детето ви си играе и участвате в неговата игра, можете да научите много за това, което му се случва.
Понякога детето просто има нужда да премине през период на регресия за известно време. Важно е да го успокоявате, но същевременно да имате очаквания и да поставяте граници. „Осъзнаването, че не те определят всичко, е важен момент в живота на малките деца! Това води до много нервни изблици“, споделя Клоус.
„Не ги отблъсквайте. Помогнете им да намерят подходящ за възрастта им гъвкав начин да изразят някои от по-трудните за тях чувства“.
Седнете до тях, помогнете им да се успокоят и заедно помислете върху това, което чувстват. Например: „Ти много се ядоса, че приятелката ти не ти даде играчката и след това я блъсна. Следващия път можеш да я помолиш да ти я даде за малко и така да се редувате, както и да се обърнеш към учителя за помощ“.
Кога родителите имат повод за притеснение?
Някои форми на регресия могат да траят няколко седмици, но това зависи от детето. Обичайно, ако можете да идентифицирате какво се случва и да осигурите подкрепа на детето, то ще се справи с регресията. Ако изглежда, че тя продължава по-дълго, отколкото смятате за нормално – около две до три седмици – Клоус препоръчва да се свържете с личния лекар на детето. „Децата са много мотивирани да напредват в развитието си, така че ако мотивацията липсва, аз бих се притеснила. Но в повечето случаи, когато става въпрос за адекватна на възрастта регресия, според мен това трае съвсем кратко“.
Д-р Нанси Клоус е главен асистент в Центъра за детски изследвания в Йейл; заместник-директор на програма „Образование в ранна детска възраст“ на Йейл; лектор по психология и клиничен директор на MOMS Partnership® и програма „Развитие за родителите и семействата“ на Йейл. Тя е майка на две деца и баба на още две.
