Реактивен артрит: Изненадващата връзка между гениталните инфекции и болките в ставите

Доц. д-р Йоханес Грисар е специалист по ревматология във Wiener Privatklinik. Основният му фокус е върху ревматоидния артрит, спондилоартрита, псориатичния артрит, остеоартрита, остеопорозата и системния лупус еритематозус. Член е на Австрийското дружество по ревматология и на Австрийското дружество по вътрешна медицина, а също така е заместник-ръководител на Института по гастроентерология и ревматология на Карл Ландщайнер. Проф. Грисар многократно е награждаван, включително и с престижната награда Billroth на Виенската медицинска асоциация. 

• Какво представлява реактивният артрит и колко често срещан е той?

Реактивният артрит по принцип представлява рядко заболяване, което се среща по-често при по-млади пациенти. Той се причинява от неправилно функционираща имунна система след прекарана инфекция (реактивно заболяване).

• Какво причинява това състояние?

Най-често срещаните бактерии, които причиняват реактивен артрит, са хламидия, микоплазма и йерсиния. Възможно е те да бъдат придобити като инфекция на пикочните пътища, инфекция на дихателните пътища или като гастроентерит.

• Как се проявява реактивният артрит?

Няколко дни или седмици след инфекцията (която може да протече безсимптомно) пациентите страдат от артрит. Той най-често засяга коленете или глезените, като може да се наблюдава в няколко стави или само в една (моноартрит).

• В кои ситуации гениталните инфекции могат да бъдат свързани с реактивен артрит?

Гениталните инфекции се срещат сравнително често и понякога могат да протекат и безсимптомно. Инфекцията води до имунна реакция за елиминиране на бактериите. При реактивния артрит това води и до (свръх)активиране на имунната система, което причинява реактивен артрит.

Пациентите, които са носители на гена HLA-B27 (приблизително 10% от населението), страдат по-често от реактивен артрит.

• Какви изследвания са необходими, за да се постави диагнозата?

Обикновено се препоръчва да се изследва уретралния секрет за по-горе споменатите бактерии, освен това могат да се определят антителата срещу тези бактерии. Също така трябва да се извърши лабораторно изследване, включващо CRP, HLA-B27, ревматоиден фактор, анти-ccP и ANA (за да се направи разграничение от други ревматични заболявания), както и кръвна картина, изследвания на чернодробните и бъбречните показатели. В случай на диария трябва да се извърши и изследване на изпражненията.

• Какви са методите на лечение?

По принцип реактивният артрит трябва да се лекува от ревматолог. Обикновено първоначално се използват нестероидните противовъзпалителни лекарства. Ако това не е достатъчно и заболяването стане хронично, трябва да се обмислят глюкокортикоиди или дори имуномодулиращи средства.