Д-р Копп разбива митове, свързани с кардиологични заболявания
По-долу са 10 от най-разпространените митове сред населението. Моля, обяснете дали те са верни или не и как стоят нещата в действителност.
1. Ангиопластиката и стентирането или байпасната хирургия“поправят“сърцето ни.
И двете процедури -стентиране и байпасна хирургия – имат за цел реваскуларизация на сърцето при пациенти със съответно нарушение на перфузията (исхемия) породено от стеснение на коронарните артерии, за да се подобри кръвоснабдяването и съкращението на левия вентрикул (помпената функция) на сърцето. Въпреки това възпалителните сърдечни заболявания, като (пери)миокардит, предсърдно мъждене (атриална фибрилация) или застойна сърдечна недостатъчност, не реагират благоприятно на реваскуларизацията.
2. Сърдечните заболявания се развиват едва в напреднала възраст.
Начинът, по който тренираме тялото си от ранна възраст, е свързан с това, доколко нашите съдове и (сърдечен) мускул ни позволяват да остаряваме. Липсата на физическо натоварване и затлъстяването причиняват хипертония, диабет и сърдечна недостатъчност. Затова трябва в младежка и юношеска възраст да се установи превенция на сърдечните заболявания.
Ранното диагностициране на хиперлипидемията позволява предприемането на превантивни мерки, включващи диета, физически упражнения и медикаментозна терапия. Например семейната хиперлипидемия (FH) е генетично фиксирано заболяване, което започва в ранна възраст и причинява юношеска атеросклероза с коронарна болест на сърцето. Ранното започване на терапия може да подобри прогнозата за тези пациенти.
3. Сърдечните заболявания са проблем единствено на хората.
Това не е напълно вярно: Прасенцата редовно умират от сърдечни удари, дължащи се на стреса в кланиците. Кучетата развиват застойна сърдечна недостатъчност със силно намалена фракция на изтласкване, дължаща се на дилатативна кардиомиопатия, с тежък задух. За разлика от човека обаче животните спират да се хранят, когато се заситят.
4. Ако приемаме лекарство за понижаване на холестерола, можем да ядем всичко.
Хиперхолестеролемията е най-значимият рисков фактор за развитието на атеросклероза, засягаща коронарните артерии и периферната васкулатура. Средствата за понижаване на липидите – включително статините, инхибиторите на холестеролната резорбция (езетимиб), бемпедоевата киселина и PCSK9-инхибиторите, които намаляват разграждането на LDL-рецепторите, се превърнаха в стандартен арсенал в превантивната кардиология … тези лекарства обаче са най-ефективни само при диета с намалено съдържание на липиди и въглехидрати.
5. Някои „суперхрани“предотвратят сърдечни заболявания.
Проблемът с храната и сърдечните заболявания е в количеството! В миналото е трябвало да бягаме много надалече за парче месо и да събираме грозде, горски плодове и ядки, за да се нахраним. Днес можете да намерите изкушения навсякъде: „по-малко е повече“.
Що се отнася до „сърдечната суперхрана“, говорим за витамини, антиоксиданти и ненаситени мастни киселини! Омега 3 мастните киселини са т.нар. есенциални липиди, тъй като организмът не е в състояние да ги произвежда. Рибата, маслото и ядките са естественият източник на ненаситени мастни киселини, които изглежда подобряват лявокамерната недостатъчност(LVF), редуцират хипертонията и противодействат на развитието на атеросклероза. Коензим Q10 и витамин D се считат за вазопротективни. Въпреки това, дори и твърде много от „добрата храна“е вредна за функцията на миокарда поради затлъстяване с последващи хипертония и чернодробна недостатъчност.
6. Тютюнопушенето и сърдечните заболявания не са свързани.
Според проучването „interheart study“, включващо 135 000 пациенти, съществува линейна зависимост между всяка една цигара и риска от развитие на коронарна болест на сърцето.
7. Нормално е да имаме по-високо кръвно налягане, когато сме по-възрастни.
Колкото по-високо е кръвното налягане, толкова повече работа има сърцето! Последицата е нарастване (хипертрофия) на мускулните структури на сърцето при нарушена релаксация … наречена диастолна дисфункция. Това е първоначалната стъпка в развитието на предсърдно мъждене (ПМ), което крие висок риск от емболичен инсулт и намалява функцията на камерната помпа със задух и умора. Старото правило: „100 милиметра живачен стълб (mmHg) + възрастта“ е остаряло и вече не е валидно! Съвременните препоръки в кардиологията препоръчват систолично кръвно налягане <135 mmHg и диастолично кръвно налягане <85 mmHg.
8. След сърдечен удар трябва да спра да спортувам.
Редовните тренировки с физическо натоварване и мускулна тренировка подобряват лявокамерната функция и увеличават ендотелните прогениторни клетки, което води до ангиогенеза и реваскуларизация на сърцето след инфаркт на миокарда. Поради това тренировките с физически упражнения след прекаран инфаркт на миокарда са показания от клас 1 с ниво на доказателство А съгласно европейските насоки.
9. Диабетът няма да причини сърдечно заболяване, ако приемаме лекарства за него.
Обикновено дългогодишният диабет се свързва с атеросклероза, причиняваща коронарна болест на сърцето (CHD), цереброваскуларна болест (CVD) и периферна артериална болест (PAD). Свързва се с по-лош резултат след ендоваскуларна терапия (ангиопластика и стентиране) в сравнение с хирургична реваскуларизацияпри пациенти с трисъдова коронарна артериална болест.
Установено е, че лекарствата против диабет, като инсулиновия сенсибилизатор „Метформин“, намаляват сърдечно-съдовия риск(по MACE – големи нежелани сърдечно-съдови събития) при пациенти с коронарна болест на сърцето. Новите лекарства като инхибиторите на SGLT 2 (емпаглифлоцин, дапа- иканаглифлоцин) подобряват сърдечната недостатъчност и намаляват необходимостта от хоспитализация както при пациенти с намалена фракция на изтласкване (HFrEF), така и при пациенти със сърдечна недостатъчност със запазена фракция на изтласкване (HFpEF).
10. Лекият инфаркт не е нещо страшно.
Като цяло неблагоприятните коронарни събития, като например инфаркт на миокарда без летален изход, повишават индивидуалния сърдечно-съдов риск на пациента и влошават прогнозата. Въпреки това „лекият“миокарден инфаркт без елевация на ST-сегмента (NSTEMI) обикновено се ограничава до ендокарда, свързан с по-малка загуба на жизнеспособност на миокарда, в сравнение с трансмуралния инфаркт на миокарда при инфаркт на миокарда с елевация на ST-сегмента (STEMI), причиняващ трансмурално увреждане и белег на сърцето, което намалява систолната функция на сърцето. Обратно, NSTEMI се свързва с по-добре запазена помпена функция на сърцето и по този начин с по-слаб недостиг на въздух.
Кратка биография:
Д-р Копп е специалист по вътрешна медицина, ангиология и кардиология, във Wiener Privatklinik в Австрия. През 1992 г. завършва хуманна медицина във Виенския университет, след което, в периода от 1993 г. до 1996 г., е научен сътрудник в Харвардското медицинско училище (HMS), в Медицинския център “ Beth Israel Deaconess “ (BIDMC), Бостън, Масачузетс. От 1997 г. до 2004 г. специализира вътрешни болести с фокус върху ангиология, кардиология, интензивна медицина, онкология и неврология във Виена, придобивайки степен Venia docendi за вътрешни болести,доцент по вътрешни болести. От 2001 г. е член на екипа за съдови интервенции, а от 2007 г. на екипа за интервенции в областта на кардиологията. През 2014 г. завършва MBA по мениджмънт на здравеопазванетои придобива степен магистър по бизнес и администрация. Към момента е и ръководител на Отделенията по ангиология и кардиология в катедрата по вътрешни болести II към Медицинския университет във Виена, Австрия.
