Ракът вече не е присъда!

Интервю с проф. Кристоф Цилински

Онкологията се променя драматично през последните години. Какво точно се случва?

Днес около 20 милиона души по света живеят с диагноза рак. До четири години броят им се очаква да достигне 30 милиона – основно заради застаряването на населението. Ракът по принцип е болест на старостта. Но по-важната промяна е друга: с изключение на две-три особено агресивни форми, ракът вече не е задължително бързо смъртоносно заболяване. Пациентите живеят все по-дълго благодарение на напредъка в лечението.

Защо разбирането на биологията на тумора е толкова решаващо?

Ракът е загубил напълно, в повечето случаи, освен две-три изключения, опасността да бъде непосредствено смъртоносна болест. А причината е развитието на нашето разбиране за биологията на много злокачествени заболявания. Колкото по-добре разбираш биологията на едно заболяване, толкова по-добре можеш да го лекуваш. Генетични и молекулярни „сигнали“ включват неконтролиран растеж на клетките – както при хормонално обусловени тумори (естроген/прогестерон при рака на гърдата, тестостерон при рака на простатата). Тези открития, направени преди десетилетия, са в основата на днешните таргетни терапии.

Как прецизната медицина промени подхода към лечението?

Съвременната онкология вече не лекува рака само според локализацията му (бял дроб, гърда), а според молекулярния му профил. В Европа вече са одобрени над 150 таргетни лекарства, насочени към конкретни генетични мутации – при рак на белия дроб, меланом, колоректален и рак на гърдата. Резултатът: по-прецизно лечение, по-добри резултати и по-малко ненужна токсичност.

Какво представлява течната биопсия и защо е диагностична революция?

За разлика от класическата тъканна биопсия, течната биопсия – обикновен кръвен тест – позволява проследяване на туморната ДНК в реално време, ранно откриване на резистентност към лечение и идентифициране на генетични промени без инвазивна процедура. Интерпретацията изисква висока експертиза, често с участието на молекулярни генетици. Ракът не е статичен. Той се държи като „жив орган“, който се променя под натиска на лечението.

По какъв начин имунотерапията промени прогнозата на пациентите?

Имунотерапията активира собствената имунна система на организма, за да разпознава и унищожава раковите клетки, които обикновено се „крият“ от нея. Често комбинирана с химиотерапия, тя е трансформирала резултатите при множество видове рак. Имунотерапията се появи през последните осем години. Беше  отличена с Нобелова награда през 2018 г. – важна стъпка, довела до спад в смъртността от рак.

Наистина ли смъртността от рак намалява?

С около 2–3% годишно, благодарение на по-добри терапии, ранна диагностика и таргетно лечение. Ракът на белия дроб остава водеща причина за смърт, но и област с най-голям напредък. При рака на гърдата смъртността е спаднала с почти 50% през последните 30–40 години в западните страни – най-вече заради ранното откриване и хормоналните терапии. Не произходът на тумора има значение, а неговата биология – затова разполагаме с прецизни лечения. Ракът на гърдата засяга всяка осма жена през живота ѝ – „истинска епидемия“ в западното полукълбо.

Какво забелязвате при пациентите, идващи от България?

Много от тях очакват незабавни отговори и бързо решение за лечение. Първо трябва да идентифицираме молекулярната мишена, преди да можем да лекуваме. Без диагноза няма таргетна терапия. Съвременните онкологични грижи изискват поетапна оценка – биопсия, генетично профилиране и чак след това избор на терапия.

Каква е ролята Ви извън прякото лечение на пациенти?

Когато пациенти идват от България, те често мислят, че единственото, което правя, е да лекувам. Това е само малка част. По-голямата ми задача е да разбирам биологията на заболяването – генерирам научни данни, редактирам списания. Това е важно да се разбере: лечението на пациенти е една част от работата ми, но има и други части – разбирането на биологията.

Какво следва в бъдещето на онкологията?

Изследванията върху ракови ваксини продължават, но универсална ваксина срещу рак не е възможна заради разнообразието на туморната биология – бъдещите ваксини вероятно ще бъдат насочени към конкретни видове тумори. Някои форми на рака остават особено предизвикателни – панкреас, яйчници, напреднал рак на маточната шийка (макар до голяма степен предотвратим чрез ваксинация). При други, като злокачествения меланом и някои тумори на глава и шия, преживяемостта се е подобрила значително.

Какво е посланието Ви към пациентите?

Лечението на рака вече не се основава на един-единствен подход, а на задълбочено разбиране на биологията, генетиката и взаимодействието с имунната система. Посоката е ясна: ракът постепенно преминава от универсално смъртоносно заболяване към състояние, което в много случаи може да бъде контролирано, овладяно и все по-често – напълно излекувано.