Работим по методологията на ваксина, която може да се впръсква. Този прототип е ваксина в епруветка на този етап. Тя е сглобена и представлява пептидни частици, парченца от спайковия протеин на коронавируса. Най-интересното е, че не залагаме само на мутиращите части, а и на немутиращите. Тази ваксина би имала ефект срещу всички варианти на коронавируса”, обясни пред Нова ТВ проф. Пенка Петрова от Института по микробиология към БАН относно прототипа на българската ваксина, който беше представен вчера.
„Тези антигени ще бъдат представени на имунната система чрез липидни наночастици, в които са опаковани. Механизмът, по който се предава в клетките, е такъв, че ваксината ще може да се прилага и чрез впръскване“, допълни тя.
По думите й сега се изследва ефективност, имуногенност и безопасност на ваксината върху миши модели. „Мишките имат клетки от човешката имунна система. Към момента те са само ваксинирани, но ще бъдат транспортирани към безопасна лаборатория, където да се тества ефектът от заразяване”, обясни проф. Петрова.
„За да бъде регистрирана българската ваксина, първо трябва да излязат резултатите от изпитанията върху мишки. Към момента те са доста обещаващи. След това е необходимо да бъде намерено финансиране за експериментите върху хора в трите фази. Институтът ще получи част от парите от институт „Пастьор“ в Париж – 70 000 евро, но за останалите средства е открита дарителска сметка, която е публикувана на сайта на Института по микробиология към БАН“, каза още проф. Петрова.
„На този етап фонд „Научни изследвания” се ангажира с проект, който обаче е за втори прототип на ваксината. За да довършим първия, ще ни трябват средства. Представихме нашите резултати на здравния министър, които той все още разглежда. Биоформатичният анализ вече излезе в публикация и се надяваме МЗ да ни обърне внимание”, добави проф. Петрова.
Проф. Петрова коментира и ситуацията в страната. Според нея
„Мерките към момента са достатъчни, стига да се спазват. Трябва да има широка кампания по ваксиниране“. Това заяви директорът на Института по микробиология към БАН проф. Пенка Петрова.
„Интензивното ваксиниране трябва да продължи, тъй като всички тези ваксини до момента гарантират по-леко протичане на болестта”, каза още тя. И допълни: „Виждаме рeзултатите от Израел, където вече половината население се ваксинира и вече няма смъртни случаи при ваксинираните“.
По думите й всички ваксини осигуряват защита срещу британския щам. И Pfizer, и AstraZeneca, и Moderna нямат висока защита срещу южно-африканския щам, но заради технологията, по която се произвеждат тези ваксини, ще бъдат много бързо актуализирани.
„Pfizer и Moderna вече работят в тази насока. Европейската агенция по лекарствата обеща ваксините срещу новите варианти да бъдат разрешени в много кратки срокове, тъй като това ще бъде само актуализация на вече одобрената ваксина”, посочи проф. Петрова.
На въпрос дали ваксиниран може да стане преносител на вируса, тя отговори: „Това все още се обсъжда и се разглежда. Счита се, че може, но учените нямат доказателства в никоя посока”.
