Проф. д-р Сабине Айхингер е специалист по вътрешни болести и хематоонкология във Wiener Privatklinik във Виена, Австрия. От 1988 г. тя работи в Катедрата по вътрешна медицина на Медицинския университет във Виена, отделение по хематология и хемастазеология, както в клиничен, така и в изследователски план, а от 1996 г. е доцент в Медицинския университет във Виена, където е и ръководител на Клиниката по антикоагулация.

Фокусът на научната ѝ дейност е в областта на изследванията на тромбозата. Ръководител е на най-голямото в света кохортно проучване за регистриране на рисковите фактори за венозен тромбоемболизъм (Австрийско проучване за рецидивиращ венозен тромбоемболизъм).

Тя е член на многобройни международни дружества, като Австрийското дружество по хематология и онкология, Австрийското дружество по вътрешни болести, Австрийското дружество по ангиология, Обществото за изследване на тромбозата и хемостазата, Международното дружество по тромбоза и хемостаза, Американското дружество по хематология, Европейската асоциация по хематология, както и на редица редакционни колегии на реномирани научни списания.

Колко често срещана е анемията?

Много често срещана, засяга около 1/3 от световното население.

Колко вида анемия съществуват?

Микроцитна (MCV <80 fL): напр. желязодефицитна, таласемия, хронично заболяване;
Нормоцитна, нормохромна (MCV 80 до 100 fL): напр. хронична бъбречна недостатъчност, хемолиза, подтискане на костния мозък (рак, апластична анемия, инфекция);
Макроцитна (MCV > 100 fL), напр. дефицит на витамин B12 или фолат, прекомерно количество алкохол, миелодиспластичен синдром, чернодробно заболяване, хипотиреоидизъм, HIV инфекция.

Какво можете да споделите за апластичната анемия?

Представлява рядко заболяване (честотата в западните страни е приблизително 2/милион годишно), животозастрашаваща форма на недостатъчност на костен мозък, коeто, ако не се лекува, е свързанo с много висока смъртност. Апластичната анемия се отнася до панцитопения с хипоплазия/аплазия на костния мозък.

Какви са симптомите на апластичната анемия?

Рецидивиращи инфекции поради неутропения, мукозен кръвоизлив или менорагия поради тромбоцитопения, или умора и кардиопулмонални находки, свързани с прогресираща анемия.

Защо възниква апластична анемия?

Идиопатичен произход;
Цитотоксични лекарства и радиация;
Лечение на рак (очакван ефект);
Реакция към лекарства (антисептични средства, антибиотици, нестероидни противовъзпалителни лекарства, антитиреоидни лекарства, злато, арсеникали);
Токсични химикали (бензен, разтворители, изпарения от лепила);
Вирусни инфекции (вирус на Епщайн-Бар, хепатит, ХИВ, херпесни вируси);
Нарушения на имунната система (еозинофилен фасциит, системен лупус еритематозус);
Пароксизмална нощна хемоглобинурия;
Тимома;
Бременност;
Анорексия нервоза.

Кой е по-предразположен към развитието на апластична анемия?

Съотношението между половете на лица с апластична анемия е почти 1:1. Половината от случаите на апластична анемия се появяват през първите три десетилетия от живота на човек.

Какво ще споделите за хемолитичната анемия? (това е напълно различно от апластичната анемия)

Определя се като анемия, заради съкратената жизнеспособност на циркулиращите червени кръвни клетки (ЧКК) поради преждевременното им разрушаване.

Диагноза:
Повишаване на броя на ретикулоцитите, което не се обяснява със скорошно кървене или скорошна корекция на дефицит на желязо или друго хранително вещество. При пациентите може също така да има индикации за разрушаване на еритроцитите (RBC), включително повишена лактат дехидрогеназа и билирубин, намален хаптоглобин и промени във формата на еритроцитите (RBC) в натривката на периферната кръв.

Причини:
Автоимунни (студена аглутининова болест, топла автоимунна хемолитична анемия)
Вродени хемолитични анемии (напр. таласемия, дефицит на пируват-киназа, сърповидно-клетъчна анемия, глюкозо-6-фосфатдехидрогеназна недостатъчност)
Дисеминирана интраваскуларна коагулация (ДИК)
Хемолитични анемии, предизвикани от лекарства
Хемолиза, свързана с кръвопреливане
Клостридиален сепсис
Механична хемолиза от аортна стеноза или сърдечна клапна протеза
Механична хемолиза от маршируване или биене на барабани бонго
Осмотичен лизис от хипотонична инфузия
Пароксизмална нощна хемоглобинурия (PNH)
Паразит в ЧКК (напр. малария, Babesia)
Ухапване от змия
Тромботична микроангиопатия (ТМА)

Какви са последиците от хемолитичната анемия?

Умора, сърдечно-белодробни проблеми, жълтеница, тъмна урина

Какви изследвания са необходими, за да се установи видът на анемията и причините за нея?

Пълна кръвна картина: хемоглобин, хематокрит, брой на еритроцити (RBC или ЧКК), показатели на ЧКК (среден обем на еритроцитите (MCV), средно съдържание на хемоглобин в еритроцита (MCH)) и брой на левкоцитите (WBC или БКК), диференциал на БКК, брой на тромбоцитите и брой на ретикулоцитите.

Допълнително изследване за железен дефицит: плазмени нива на желязо, тотален желязосвързващ капацитет (трансферин), насищане на трансферин и феритин

Допълнително изследване за хемолиза: серумна лактатдехидрогеназа, хаптоглобин, витамин В12, нива на фолиева киселина.

Изследване на костния мозък в случай на панцитопения или наличие на анормални клетки в кръвообращението, като например бластни клетки.

Как се лекува анемията в зависимост от възрастта?

Лечението зависи от вида на анемията, но не се различава в отделните възрастови групи (с изключение на апластичната анемия, при която над определена възраст обикновено не се извършва трансплантация на стволови клетки).

Какъв тип диета се препоръчва за хора с анемия?

Няма специална диета. Човек трябва да се придържа към здравословна диета с включени зеленчуци и бобови култури, които съдържат фолиева киселина и витамин В12, и от време на време с месо, което съдържа желязо и витамин В12.