Потенциалните жертви на белодробен тромбемболизъм са хората, на които липсва физическа активност. Обикновено те прекарват дълго време в седнало положение, работят по 8-10 часа пред компютър, страдат от наднормено телесно тегло, избягват пешеходството и ползват превозни средства, дори за малки разстояния.
Застрашени са също:
Заплаха има и за болните, принудени да остават дълго време в легнало положение поради оперативни интервенции или химиотерапия, както и след счупване на кост, нараняване на вена, инсулт, инфаркт, застойна сърдечна недостатъчност и други заболявания.
Риск съществува и за мъжете и жените, чиито кръвни роднини са засегнати от белодробен тромбемболизъм.
В повечето случаи настъпват задух и гръдна болка, която се влошава при физическо натоварване, но белодробната емболия може да протече и без явни симптоми. Проявите й варират в зависимост от големината и мястото на кръвния съсирек. Често пациентите се оплакват от прекомерно изпотяване и ускорен пулс.
Типичен за състоянието е внезапният недостиг на въздух, независимо дали преди това болният е извършвал активни движения или си е почивал. Често настъпва стягане в гърдите и болезнено усещане, пълзящо от гръдната стена към ръката, рамото, врата и челюстта.
Кашлицата може да е суха, но нерядко е съпроводена от хрипове и отделяне на слуз. Много тревожно е, когато храчките са примесени с кръв. Кожата е лепкава и бледа, понякога със синкав оттенък. Пострадалите се чувстват замаяни, притеснени и неадекватни.
Всичко това налага незабавна консултация с личния лекар и уточняване на състоянието след лабораторни изследвания и преглед от специалист по пулмология.
Започва се с общ клиничен преглед, след който се правят електрокардиограма и серия от тестове. Извършват се кръвни изследвания, насочени към установяване на т.нар. D-димер (продукт, който възниква при разграждане на кръвен съсирек).
Правят се също:
След установяване на тромбемболия, трябва незабавно да се премине към противосъсирваща терапия.
Правилно е пациентът с белодробен тромбемболизъм да постъпи в болница, където състоянието му може внимателно да се проследява и своевременно да се правят промени в приложената терапия. Продължителността на стационарния престой варира според симптомите и големината на образувания тромб.
Много съществена е употребата на медикаменти, които затрудняват съсирването на кръвта и предотвратяват появата на нови съсиреци. Такива са лекарства се наричат антикоагуланти (т.е. разредители на кръвта). Някои от тях се инжектират във вената или под кожата. По-новите антикоагуланти се приемат във вид на таблетки.
Удобството при тях е, че не е нужно непрекъснато да се следи колко разредена е кръвта, докато при класическото противосъсирващото лечение, се налагат чести изследвания. Обикновено се прави тест за протромбиново време, чрез който се определя периодът за образуване на съсирек в кръвна проба.
С друг тест се преценява способността на организма да формира тромби.
За разтваряне на кръвните съсиреци се използват лекарства, наречени тромболитици. Употребата им изисква строг контрол, особено при ниско кръвно налягане и нестабилно състояние на засегнатия от белодробен тромбемболизъм.
В някои случаи се предприемат оперативни интервенции за отстраняване на тромб от белодробната артерия. Един от лечебните подходи е поставяне на филтър във вена Cava (най-голямата вена в човешкото тяло ), така че съсиреците да могат да бъдат уловени преди да навлязат в белите дробове.
Вече има изградени европейски и световни стандарти за най-правилното поведение и лечение при белодробен тромбемболизъм, съобразено с добрата медицинска практика.
Класически подход при това състояние е постигане на компресия със специален ластичен чорап. Целта е да се предотвратят венозни тромбози чрез повишаване на кръвообращението в дълбоките вени на краката. Важно е компресиращите чорапи да се употребяват според указанията.
С профилактична цел компресия може да се прави по време на полети и пътувания с кола, свързани с продължително седене със спуснати надолу крака, без възможност за раздвижване.
Освен употребата на антикоагуланти и носенето на еластични чорапи, съществен фактор за отдалечаване на риска от белодробен тромбемболизъм е движението. Резултатите от наскоро проведени клинични проучвания показват, че пациентите не бива да не се залежават, дори ако са в тежко състояние или са наскоро оперирани.
Ранното раздвижване и всекидневната физическа активност възпрепятстват образуването на тромби и подобряват общото състояние на пациента. Ако все пак се налага временно оставане на легло или в една поза, потърпевшият трябва да се старае да раздвижва ръцете и краката си поне за няколко минути на всеки час. В това отношение са категорични експертите в областта на пулмологията, кардиологията и общественото здраве.
Съветът им е: „Не оставайте продължително време седнали, със сгънати колене и кръстосани крака. Облекчавайте състоянието на краката си като ги повдигате върху маса или на стол по 15 минути, два пъти дневно.“
Трябва се има предвид, че тесните, прилепнали дрехи влошават кръвната циркулация и създават условия за белодробен тромбемболизъм, ако се носят в продължение на много часове. Неслучайно съвременните дизайнери поставят акцент върху широките облекла в дамската и мъжката мода.
Според десетгодишно проучване, публикувано в специализираното издание „Circulation“, датски изследователи твърдят, че зоната в човешкото тяло, в която са натрупани мазнините, подсказва къде най-често могат да заседнат кръвни съсиреци. Наблюдения на близо 57 000 доброволци на възраст между 50 и 64 години сочат, че напълняването в бедрата при жените и в областта на талията при мъжете повишава риска от образуване на тромби във венозните съдове.
Много важно е да ограничавате до минимум стреса и неприятните емоции, да живеете в хармония с всичко, което ви заобикаля и разбира се – със собствените си виждания за доброто и позитивното в света.
Нали здравето е вътрешна хармония, както смята индийският лекар и писател Дийпак Чопра. И тази хармония трябва да е с нас през целия ни живот.
Източник: https://www.forlife.bg/