Вейпингът се смята за по-безопасна алтернатива на тютюнопушенето или за начин за отказване от него. Всъщност ефектите върху здравето от вейпинга могат да бъдат необратими и понякога смъртоносни. Тъй като това е сравнително нова технология, дългосрочните последици за здравето все още не са известни, но изследванията разкриват нарастващ брой рискове за здравето.
Основната съставка на течността за вейпинг е пропилей гликол, който уврежда клетките на дихателните пътища и може да се превърне в причиняващ рак формалдехид, докато течността се нагрява и изпарява. Вейпингът, райският газ и различните модерни наркотични вещества свободно се разпространяват сред учениците.
Какви са опасностите пред децата и негативните ефекти от злоупотреба с вейпове? Темата коментира Даниела Лазарова, психолог във ВМА.
Как прекомерната употреба на вейпове влияе на психиката на децата?
Големият проблем е, че не можем да бъдем сигурни какво има в тези вейпове. Децата смятат, че има само глицерин и той е безвреден. Но всъщност не знаем каква е активната съставка, която води до промени в когнитивните функции, емоционалното функциониране, може да доведе до поведенчески прояви. Като цяло има вреди за цялостното здраве и може да се стигне дори до смърт, защото се поглъща голямо количество от съставки, които не са добре изследвани, които могат да блокират определени органи и тяхната функция. Нараства и проблемът със зависимостта. В практиката си имам 12-годишно дете, което беше излязло през нощта, за да си купи вейп. Това е изключително рискова ситуация.
До какви поведенчески проблеми може да доведе прекаляването с вейпинга?
Първото нещо, което забелязват родители, преподаватели, е една превъзбуда, тревожност, напрежение, спад в когнитивните функции – това са памет, концентрация, внимание. Тези деца стават по-разсеяни, по-трудно си учат уроците, намалява им успехът в училище. Вейпингът е врата към търсене и употреба и на друг вид психоактивни вещества. Създават си вкус към това да търсят още субстанции, които да засилят преживяванията и усещанията.
Тоест, можем категорично да кажем, че вейпингът може да се окаже преход към по-тежката дрога?
Да, защото това става не толкова на физическо ниво, а на психологическо, тъй като децата получават по много бърз начин усещания, които не могат да си набавят в нормална атмосфера. И когато усетят “ хубавото“ с порастването те започват да търсят алтернативни начини през други субстанции да си набавят преживявания, независимо дали говорим за опиати или стимуланти. Много зависи от психичната структура на детето дали то ще хареса повече опиатите или стимулантите.
Говори се, че вейпингът може да доведе до повишаване на агресивността, до паник атаки. Така ли е?
Няма психоактивно вещество, което да не носи някакви последици върху психиката. Как точно ще увреди психиката зависи от веществото във вейпа. При субстанция, която действа като стимулант впоследствие човек започва да става по-тревожен, напрегнат, подозрителен. Всички тези преживявания водят до паник атаки. В момента има пик на паник атаки, на тревожните разстройства точно, защото се злоупотребява със стимуланти и не само с тях.
Как се отразява това на децата в образователен контекст, има ли по-забавени възприятия, по-трудно усвояване на учебния материал?
Да. Когато са нарушени или забавени когнитивните функции, успеваемостта в учебния материал рязко спада. Проблемът е, че докато преди години маргинализираните групи употребяваха наркотици, сега няма обособена група. Сега всичко е много достъпно, модерно. Говорим за дизайнерски дроги, райски газ, те изкушават децата от добри семейства, с отличен успех да пробват. Когато е широко разпространено, модерно те пробват.
От това, че е модерно ли идва най-голямата психологическа опасност, децата пробват, за да са интегрирани, да са част от група?
Голям проблем е, че вейпингът е много достъпен. На първо място сме в Европа по употреба, именно защото е много лесно да се намери. Преди години дилърите бяха подозрителни типове, които обикаляха училищата. Сега дилърчетата са между самите деца. Много често за да се снабдяват сами себе си, започват да продават помежду си, да се черпят. Когато ти го предлага съученик, приятел по-лесно се доверяват, отколкото на дилър, който те причаква пред училището. Достъпността, разнообразието, модата имат значение. Фактор е и семейството, от което е детето. Има рискови групи, при които се увеличава вероятността детето да пробва и да се “ закачи“, защото ползва субстанцията като „лекарство“, защото например е срамежливо, пуши нещо, за да си вдигне самочувствието или самоувереност, или е депресивно и иска да потисне тази симптоматика. Но няма застраховани деца. Работим с деца от престижни училища и от семейства с висок обществен статус, но въпреки това се стига до проблем.
Източник: News.bg
