Урокът на Румен, който всеки млад човек трябва да чуе!
Дишане на балони с райски газ – една мода, която се появи неотдавна сред младите хора. Дълго време тези балони се предлагаха свободно по заведенията, а естествено техни най-масови консуматори бяха децата и младите хора. Това на пръв поглед „детинско забавление“ обаче се оказа истинска бомба със закъснител.
За това как един млад човек се парализира и мина буквално през ада, докато се бореше срещу страничните ефекти от дишането на райски газ, прочетете ексклузивното интервю с пострадалия от балоните Румен Стефанов. Един откровен разговор за балоните, балоните, пълни с лъжливото чувство на еуфория, забавление и свобода.
Признавам си, че в личния разговор с теб, аз наистина не само се трогнах много от всичко, което си преживял, но, признавам си, аз съм възхитена от силата на характера ти и съм ти изключително благодарна, че прие нашата покана!
Румен Стефанов: Благодаря за поканата. Аз приех поканата точно заради това, защото виждам, че нещата излизат извън контрол с тези балони. Аз съм потърпевш от тях. При мен започна от незнание и от мода.
Виждаш го, всички го правят и си викаш „защо пък не?“. И в един момент от мода се превръща във всеки ден, постоянно, превръща се като наркотик, то си е. Като вид зависимост – то си е вид зависимост!
И когато почнеш да прекаляваш с това нещо, него не го отчитат тестовете за наркотици. За родителите го казвам това последното. Може да го разпознаеш по външните белези, но когато човекът е започнал да прекалява. Тогава периферната нервна система много се уврежда.
При мен се случи точно така. Аз започнах да губя функциите си, буквално заради това незнание и прекаляване.
Това, което ти ми разказа в предварителния ни разговор, наистина беше потресаващо!
Да, аз за това идвам да го разкажа, за да може децата да ме чуят, да не го правят, да знаят колко е вредно и това, че им казват, че е легално и безвредно, е пълна лъжа. Това е по-вредно… дори не смея да кажа от какво, сега не мога да правя сравнения, но е много вредно. Аз пострадах доста сериозно от райския газ.
Какво се случи с теб всъщност?
Когато зачестих употребата и стана в по-големи количества, не се случи веднага, но постепенно започнах да губя функциите си. Краката не ме държаха. Уплаших се, отидох до една болница, да видя за какво става въпрос. Докторите не знаеха какво ми е, то това точно беше нашумяло. Аз може би съм един от първите случаи. Докторите като им казах, защото аз им казах истината, колко балона съм издишал в комбинация с алкохол, те започнаха да ми правят теста с чукчето за нервите и аз не реагирах. Шокираха се много и ми казаха, че съм за прием. В началото отказах и се прибрах, но състоянието ми се влоши още повече. Когато се върнах там, вече бях в инвалидна количка. Приеха ме в спешното и казах всичко на доктора.
Тоест ти му каза истината?
Да! Казах му: „Издишал съм голямо количество балони, пил съм алкохол и се парализирах“, и той стои и ме гледа. После ме накара да направя няколко неща, които аз не успях заради състоянието, в което бях. Дори и сестрите се разстроиха, защото и те не знаеха какво ми е.
Докторът ме попита на колко съм години. Аз му викам на 28, тогава бях на толкова. „Семейство имаш ли?“ – Казах му, че имам дъщеря на година и половина. И той ми каза: „Моли се да не е това, което си мисля!“.
Съмняваха се за тумор в мозъка. За щастие не беше. Господ ме опази. После напълно се възстанових. Двете седмици от престоя ми в тази болница не си ги спомням, защото заради шока започнаха да ме упояват.
После се преместих в една болница за рехабилитация. Ради – моята рехабилитаторка, много я обичам, защото тя ме изправи на крака. Близо месец и половина бях на инвалиден стол.
Преди това твоите близки, родителите ти, приятелите ти, знаеха ли, че злоупотребяваш?
Да, знаеха.
Опитваха ли се да те спрат?
В момент, когато вече започнах да прекалявам, ми казваха „спри се“, но в началото никой не знаеше колко е вредно това нещо. И всеки го правеше навсякъде, преди да го забранят. Сега вече е забранено, а аз съм случай, който се възстанови. Но не всеки има моя късмет.
Започнах рехабилитациите си, а всичко ставаше постепенно. Учиш се да ходиш наново, сякаш си бебе. Не знаех дали ще се оправя. Докторите не знаеха и те. Никой не знаеше какво се случва.
Един ден дойдоха дъщеря ми, майка ми и жена ми, със сестра ми и когато си тръгнаха бях много разбит емоционално. Помислих си: „вместо да си разхождам детето в парка, то ще ме разхожда мене сега. И някакси събрах сила.“
Отказах успокоителните, които ми даваха лекарите. И така, лека полека, постепенно, от инвалидния стол, през проходилката, през бастуна се изправих отново на два крака.
Започнах да ходя на фитнес. Спортът много помага в борбата със зависимостите. Бях пълен, отслабнах с 27 кг и в момента съм над 30-годишен, но се чувствам по-добре, отколкото съм се чувствал някога в живота си.
Как реагира една майка, когато вижда, че детето й е в такава ситуация като твоята?
Моята майка е много силна психически. Аз съм много горд с нея. И с баща ми, и с цялото ми семейство. Майка ми е желязна.
Болката в очите на семейството няма как да се скрие. Но тя съумяваше да се държи пред мен. Някакси гледаше да ми вдъхва кураж, а не да ми казва „Леле-леле, какво направи!“.
За което аз, мамо, съм ти много благодарен и тате, и на цялото ми семейство!
Румене, ти наистина много ни докосна с тази история и вярвам, че осъзнаваш колко добър пример си с това, че застана с лицето си да разкажеш за всичко! Защото чрез това, че си днес тук, ти можеш да помогнеш на много млади хора. Благодаря ти!
