Лекари от Съвместната онкологична национална мрежа и Български национален хъб се обединиха в открито писмо с обвинения към Министерството на здравеопазването в липса на политики, ясен ангажимент и бездействие в борбата с онкологичните заболявания.
Те се фокусират над ранно здравно образование, профилактика и превенция.
Публикуваме откритото писмо:
Уважаеми госпожи и господа,
Обръщаме се открито към изпълнителната и законодателната власт, към европейските ни партньори, медиите и цялото общество, водени от дълбоко безпокойство от липсата на активна позиция и необходими политики в областта на онкологичната помощ: превенция, профилактика, ранно здравно образование, създаване на достъпен и ясен път на пациента, обединяване на научния потенциал и внедряване на иновации.
Необходимостта от действия е спешна, тъй като изтичат критично важни срокове по ключови инициативи за подобряване на онкологичната превенция, ранното откриване на рака и качеството на грижите, а към настоящия момент от страна на Министерството на здравеопазването (МЗ) не са заявени необходимите институционална позиция, конкретни ангажименти и последващи действия.
Въпреки четири официални писма от страна на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ) и Българския национален хъб на Мисията срещу рака (БНХМР) с предложения за среща, липсват съдържателен отговор, ясно определена отговорност и конкретен механизъм за взаимодействие от страна на институцията. Това поставя под въпрос институционалната ангажираност и готовността на Министерството да поеме своята роля в изпълнението на националните и европейските приоритети срещу рака в партньорство с научния, експертния и неправителствения сектор.
Като общество не можем да си позволим продължаваща липса на институционална активност на фона на трайно влошаващи се здравни показатели в онкологията: за периода 2011-2021 г. смъртността от онкозаболявания в България се увеличава с 2% при мъжете и с 1% при жените, докато в ЕС има спад съответно с 16% и 9% по данни на Евростат.
През май 2026 г. бе утвърден начален обхват на програми за популационен скрининг на маточната шийка и колоректален карцином, но устойчивият обхват, пилотното стартиране, контролът на качеството и проследяването, триажният ранно-диагностичен процес трябва да бъдат измерени.
Притесненията ни са свързани с липсата на видим напредък и координирани действия от страна на МЗ в няколко критично важни направления.
Първото направление е институционализирането на Българския национален хъб на Мисията срещу рака (БНХМР), чрез който България следва да се включи пълноценно в европейската мрежа на националните хъбове и в изпълнението на целите на Европейската мисия срещу рака. При учредяването на БНХМР през март 2026 г. над 100 структури (държавни и публични институции, органи на местната власт, представители на академичната и научната общност, лечебни заведения, бизнеса, пациентски и неправителствени организации) заявиха своята воля за съвместни действия чрез подписването на Меморандум за сътрудничество.
МОН последователно развива институционалния диалог и официално е поискало позицията на МЗ. МЗ обаче все още не е заявило своето участие, ангажименти и роля в управлението на БНХМР. Необходима е не декларативна подкрепа, а институционално решение, отговорен представител и активно участие в изграждането на устойчив модел в интерес на българските граждани.
Основната цел на БНХМР е да обедини образованието и науката със здравеопазването, институциите, бизнеса и гражданското общество – и ние вече ги обединяваме, за прилагане на Европейската мисия срещу рака в България. Хъбът подпомага превръщането на знанията и иновациите в координирани действия с измерими резултати за превенцията, ранното откриване, лечението, грижата и качеството на живот. Така България допринася за европейската цел до 2030 г. да се подобри животът на повече от 3 милиона души, засегнати от рак, и на техните семейства.
Отлагането не запазва статуквото или настоящето без цена. То оставя държавата без конкурентна структура, която носи отговорност за връзката между политика, наука и изпълнение:
· Здравна загуба: задълбочаваща се тежест на късната диагностика, скъпото лечение, лошите прогнози,различията в регионалните стандарти, разширяването на неравенствата и предотвратимата смъртност.
· Загуба на данни и контрол: без доказано пълен и устойчив регистър и общи показатели политиката не може да измери потребности, качество и резултат.
· Финансова загуба: публични и европейски средства се разпределят по отделни проекти, с риск от дублиране, неефективности в изпълнение, ниска устойчивост и липса на мащабиране.
· Пропусната научна и икономическа полза: български центрове, изследователи и компании влизат по-късно в проучвания или изобщо не участват, инфраструктури и общоевропейски пазари.
· Социална загуба: пациентите, семействата, общините и уязвимите групи остават с ограничено влияние върху решенията, които ги засягат.
· Политическа загуба: публично и европейски признатото начало от 11 март 2026 г. остава без институционален резултат, което отслабва доверието и позицията на България.
Критичният риск е България да остане формален участник в Европейската мисия срещу рака, без национален капацитет да прилага, финансира и разпространява създадените решения.
Изграждане на Национални хъбове на Мисията срещу рака – синергия и взаймодействия (ECHoS 2) обединява 61 организации от 30 държави с европейско финансиране от 15,1 млн. евро, потвърждавайки дългосрочната роля на националните хъбове. България участва чрез СОНМ, но това участие не осигурява автоматично държавен мандат и устойчив бюджет за развитие на БНХМР. Реалната полза зависи от неговото институционализиране и превръщането на европейското участие в измерими национални действия.
Националният план за борба с рака – 2027 г. очерта посоката, но остава без действащ механизъм, осигурено финансиране, ясни отговорности и измерими резултати. Национални проекти, включително по ПВУ, почти липсват. Международната проектна дейност на университетите, СОНМ и неправителствения сектор доказва наличен експертен капацитет, но не може да замести държавната отговорност. Политическият избор е ясен: институционализирана мисия с мандат, ресурс и отчетност или продължаващо бездействие, което лишава България от европейски възможности и значими здравни, научни, образователни, социални и икономически ползи.
Второто направление е реалното функциониране на националната онкологична база данни в НЗИС.След прекратяването на стария регистър през 2013 г. МЗ обяви през май 2026 г. нов модул, а през август влязоха в сила съответните изменения в Наредба № 6. Все още обаче липсва достатъчно публична информация дали всички лечебни заведения подават структурирани данни, как се гарантират тяхната пълнота и качество и кой носи оперативна отговорност. Пълната, надеждна и актуална онкологична база данни е критична национална инфраструктура. Без нея България не може ефективно да планира, оценява и подобрява онкологичната грижа, нито да развива науката, иновациите и европейските проекти. Нейното функциониране изисква ясно лидерство и прозрачна координация от МЗ в партньорство с научната, академичната и гражданската общност.
Третото ключово направление е България навреме да защити здравето и борбата с рака в Многогодишната финансова рамка на ЕС за 2028–2034 г. Предложението за близо 2 трлн. евро определя здравето като стратегическа инвестиционна област и предвижда 175 млрд. евро за „Хоризонт Европа“. Този приоритет бе допълнително потвърден от Урсула фон дер Лайен, която постави здравето сред петте сектора с най-висок потенциал за индустриален AI и призова за „AI за здраве“, включително за по-ранно откриване на рак. България трябва още сега да осигури видим, защитен и проследим ресурс за здраве и за изпълнението на Европейския план и Мисията срещу рака.
При държавен мандат БНХМР може прозрачно да координира национално портфолио от проекти и да свързва българската екосистема с европейските хъбове, научни инфраструктури и иновационни партньорства. Подписите на 108 организации – учредители доказват, че националната коалиция е налице – липсва държавното решение. Затова настояваме Министерският съвет да определи водещата институция, официалната роля на БНХМР и отговорностите за планирането, финансирането, изпълнението и отчетността по Европейската мисия срещу рака.
Неправителственият, научният и експертният сектор са готови за партньорство, но не могат да заместят държавното лидерство и институционалната отговорност. Експертната готовност е налице – необходим е държавен мандат. Без структурирана и отчетна координация с Министерския съвет и компетентните министерства България не може да осигури последователни политики – от здравната грамотност и превенцията до ранното откриване и качествената онкологична грижа.
С настоящото писмо настояваме за официална институционална позиция, ясен ангажимент към структурирането и институционализирането на БНХМР и план за действие с отговорни институции, срокове и публична отчетност. Целта ни е открит и конструктивен диалог, който да доведе до навременни, прозрачни и отговорни решения в защита на обществения интерес.
С уважение:
доц. д-р Ася Консулова, Председател на УС на СОНМ
маг. фарм. Ивайло Петров, Координатор на НХМРБ
