Ракът на белия дроб засяга 17% от мъжете и 6% от жените в България. Онкологичното заболяване се нарежда на трето място по честота при представителите на силния пол, като преди това са ракът на простата и колоректалния карцином, а при дамите в първата тройка са ракът на гърдата, ракът на матката и колоректалният карцином. Това сочат последните данни от доклад на Европейската комисия и Международната агенция за изследване на рака.
Според статистиката годишно от рак на белия дроб в България се разболяват около 4300 пациенти.
Ракът на белия дроб е едно от най-смъртоносните онкологични заболявания, като за разлика от държавите в Европейския съюз (ЕС), където смъртните случаи намаляват през годините, в България се наблюдава тенденция на увеличение, като по-засегнати са мъжете.
Едва 8% от българите преживяват повече от 5 години в сравнение с 15% в страните от Европейския съюз, като една от причините за това е късното диагностициране.
Изследването на биомаркерите е изключително важно за съвременното персонализирано лечение на рак на белия дроб. Определянето на генетичната мутация може да помогне на онколозите да преценят дали и коя е най-подходящата таргетна терапия, която да приложат. Данните сочат, че този вид лечение може да намали риска от смърт с 31%.
Тестването на биомаркерите на пациента се извършва в лаборатория чрез анализ на проби от туморна тъкан на болния, кръв или урина. При изследването се търси наличие на известни мутации в туморните клетки. Резултатите от теста се интерпретират от онколози. При рака на белия дроб биомаркерите често са „движещи мутации“, т.е. генетични промени, които карат туморните клетки да растат неконтролируемо. При около 50% от пациентите с недребноклетъчен рак на белия дроб най-често срещаните мутации са: KRAS G12C, EGFR, BRAF, ALK, MET, ROS-1, NTRK. При таргетната терапия чрез прилагане на лекарства се спират тези генетични мутации, като резултатът е забавяне или спиране на развитието на злокачествения процес. В момента повече от половината от тези лекарства се реимбурсират от Националната здравноосигурителна каса.
Всяка година над 2 млн. души по света се разболяват от рак на белия дроб, като заболяването е причина за смъртта на около 1.8 млн. годишно.
Тютюнопушенето е причина за около 85% от случаите и е един от основните контролируеми рискови фактори. Относителният риск при пушачите се увеличава с 13,3 пъти в сравнение с този при непушачите. Сред другите причини за появата на заболяването са замърсяването на въздуха и работата с различни химикали и азбест. Влияние оказват и фамилната обремененост, предходно облъчване на белите дробове и др. В рискова група за заболяването попадат и хората с други белодробни болести като туберкулоза, ХОББ и белодробна фиброза.
Основните симптоми са неизчезваща кашлица, болки в гърдите, задух, изкашляне на кръв, силна умора, необяснима загуба на тегло и чести белодробни инфекции. Ракът на белия дроб се диагностицира чрез физически преглед, образна диагностика (като рентгенография на гръдния кош, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс), изследване на вътрешността на белия дроб с помощта на бронхоскопия, вземане на проба от тъкан (биопсия) за хистопатологично изследване и дефиниране на специфичния подтип – дребноклетъчен или недребноклетъчен рак, идентифициране на специфични генетични мутации или биомаркери, за да се избере най-добрият вариант за лечение. В момента се прилагат три вида лечение – химиотерапия, таргетна и имунотерапия.
