Днешният век е на забързаните, динамични хора, на които ежедневието е планирано до последната минута – така се появява и обсесивно-компулсивното разтройство
Стрес, напрежение са само малка част от съпътстващите състояния, които всеки усеща в своите 24 часа. Пандемичната ситуация, в която целият свят живя повече от две години, допринесе допълнително за психичните проблеми на обществото. Случаите на паник атаки, на депресии и асоциално поведение зачестиха и хората се чувстват все по-несигурни за себе си и близките си. Едно от състоянията, които си мислим, че познаваме но неглижираме в ежедневието си е обсесивно-компулсивното разстройство.
През вековете от 14 до 16 в Европа се е вярвало, че хората, които преживяват неприлични или други обсебващи мисли са завладени от зли духове, които трябва да бъдат изгонени от тялото. През 1910 г. Зигмунд Фройд обяснява обсесивно-компулсивното разстройство като дължащо се на несъзнателни конфликти, които се изявяват като симптоми. Той описва клинична история на случай на фобия от докосване, която започва от детството и при израстването се развива като “външна забрана” против такъв тип докосване.
Обсесията е патологична, упорита, повтаряща се неустоима идея, мисъл, убеждение, образ или импулс и не може да бъде елиминирана от съзнанието или логиката. Пациентите с ОКР, вярват че мислите им могат да причинят вреда на тях или близките им и, че могат да ги предотвратят с извършване или неизвършване на определени действия.
Компулсията е повтарящо се, целенасочено действие, изпълнявано по стереотипен начин и често е реакция на обсесията. Неуспехът на компулсивното действие предизвиква тревожност и води до натрапчивост.
Болните с ОКР осъзнават ирационалността на своите натрапчивости, но им се подчиняват.
Видове обсесии:
– обсебеност от мисъл или представа за смърт на някой близък човек;
– обсебеност, че някой или нещо ще навреди на потърпевшия или на някой близък човек;
– страх от болести;
– сексуални натрапчиви мисли;
Често срещани компулсии:
– броене на специфични неща;
– често миене на ръце;
– подреждане на предметите в права линия;
– постоянно проверяване дали е заключена колата;
– включване и изключване на светлините;
– ходене по определен маршрут или стъпване по определен начин върху плочките;
– дразнене от неща, които не са си на мястото;
– перфекционизъм.
Много от хората страдащи от ОКР могат да вършат обичайните си задължения, но в повечето случаи имат проблем с взаимоотношенията с околните, семейството, социалния живот, хобитата и работоспособността. Често изпитват тревожност, напрежение, дискомфорт, потиснатост, вина, дори и срам. Обикновено избягват ситуации, които могат да причинят тези усещания и прибягват до ритуали, които да им дадат сигурност.
Редко се говори за такъв тип разстройства при децата, но то може да се появи и при тях, около 5-6 годишна възраст. Те стават тревожни, често изпитват силен страх и са объркани.
Симптоми при децата:
– често се разсейват;
– изпитват несигурност в действията си;
– стават раздразнителни;
– имат проблем в социалните отношения;
– често се появяват агресивни мисли.
Подходящ метод за лечение на ОКР при децата е когнитивно-поведенческата терапия, при която се набляга на експозицията и превенция на отговора. При нея деца и родители се учат на стратегии за освобождаване от капаните. Терапията включва въздържане на детето от непродуктивно поведение, както и изграждане на умения за по-висока устойчивост и толерантност към дискомфорта си.
