В зависимост от местоположението, гениталните инфекции могат да се класифицират в инфекция на долния генитален тракт и на горния генитален тракт. Някои от инфекциите могат да се усложнят относително лесно и бързо, което води до високи генитални инфекции.
Нормалният вагинален секрет е бял, без мирис (секрет на вагиналния и/или цервикалния епител), епителни клетки, нормалната бактериална флора. Нормалното вагинално рН: 3,8 до 4,2.
Lactobacillus ацидофилус поддържа вагиналното рН в нормални граници. Тези стойности на рН предотвратяват развитието на бактерии и на патогенни паразити. Лактобацилите предотвратява развитието на анаеробни микроорганизми.
Нормалният вагинален секрет се появяват и в намален брой аеробни бактерии от типа на дифтероидите, стрептококи, стафилококи или анаероби, микоплазми или изолирани щамове на Candida. Всяка промяна може да доведе до увеличение на резидентни и патогенни микроби и до появата на вулвовагинални инфекции.Нека видим кои са най-често срещаните инфекции. При поява на симптоми потърсете лекарска помощ и направете тест. Усложненията от някои инфекции са пагубни, не губете време!
Вагинална трихомониаза, причинени Trichomonas Vaginalis (силно чувствителни към външната среда) и се предава почти изключително по сексуален път. Паразитът може да намери място и в уретрата;
Вулвовагинална кандидоза, най-честата от гъбичните инфекции, по-често срещана при бременни жени, жени с диабет, които имат имунодефицит.
Бактериалната вагиноза, която е анормално развитие на преобладаващо анаеробна във влагалището флора ( Gardenella Vaginalis ), в ущърб на лактобацилите;
Генитален херпес, предимно полово предавано заболяване, с патогенен агент, обикновено херпес вирус тип 2 (<10% от случаите на херпес вирус тип 1;
Инфекция с човешкия папиломен вирус – заболяване, предавано почти изключително по полов път, висока заразност. Шийката на матката служи като бариера между вагиналната бактериална флора и вътрематочната стерилна среда. Цервикалния секрет е не само физическа бариера. Доказан е тропизма на епитела на шийката към N. gonorrhoeae и Chlamydia trachomatis. Значението на тези инфекции се състои във възможността за еволюция към тазова възпалителна болест с добре известните последствия безплодие, извънматочна бременност и синдрома болезнен таз. Инфекцията с Neisseria gonorrhoeae диплокок се предава основно чрез сексуален контакт , често е хронична,понякога симптомите са преобладаващо уринарни. При жените, Chlamydia се изолира предимно в уретрата, можейки да даде синдром на уретрата (дизурия, „стерилна“ урина), възпаление на лигавицата на шийката на матката., Инфекцията може да се прояви като остра тазова възпалителна или хронична болест (в контекста на безплодието);
Инфекциите с Mycoplasma homins и Ureaplasma urealyticum може да се прояви като уретрит, вулвовагинит, на шийката на матката, с нехарактерна картина. Хроничните инфекции или неправилно лекуваните са инкриминирани като фактор на безплодие при жените. По време на бременността, микоплазмите могат да бъдат заплаха за аборт.
Симптоми на генитални инфекции включват често уриниране, събеж, вагинално течение с неприятна миризма, болка и дискомфорт по време на полов акт.
В лаборатории Synevo може да откриете всички необходими тестове:
- Цервикален секрет;
- Уретрален секрет;
- Еякулат;
- Микробиологичен секрет за микроскопия;
- Изследване на материали за микоплазма, уреяплазма и хламидия;
6. Паразити, микр. изследване вкл. Trich. vaginalis.
Още информация по темата може да прочетете ТУК
