Народните вярвания казват, че Стефановден затваря цикъла на старата година и отваря пътя на новата. В превод от старогръцки език Стефан означава “венец” и именно тази символика е една от основните причини празникът да се приема като венец на старата година и ден за равносметка.
На Стефанов ден се става рано призори и се започват приготовленията на традиционните местни ястия – свинско с кисело зеле, баница, сърми. Прави се обреден хляб. Вечерята представлява благодарност към изминалата година и молитва за изобилие през следващата. Трапезата – както тази и от Бъдни вечер – не се вдига.
В деня на равносметката цялото семейство се събира около трапезата и обсъжда изминаващата година и поставя планове за новата.
От днес, до Йорданов ден са „Мръсните дни“, през това време не се пере, не се чисти, не се правят венчавки, кръщенета. Жените не мият косите си. Според народните вярвания не се седи навън, когато е тъмно, защото по време на „мръсните дни“ има зли сили. Народните вярвания стигат до там, че забраняват половите сношения през периода, защото се е вярвало, че през този период заченатите се раждат с недъг. Единствено разрешено от домакинските дейности е готвенето.
Връщайки се в днешни дни, все пак нека напомним, че не е редно да пренебрегваме хигиенните си навици заради народните поверия, но винаги е чудесно да си сготвим и да се съберем със семействата си за годишната равносметка.
Честит имен ден на празнуващите.
