Общо 354 664 българи се лекуват с медикаменти по повод заболявания на щитовидната жлеза през 2025 г., което представлява около 5,5% от населението на страната. Тези данни бяха представени на пресконференция на тема „Хранене и щитовидна жлеза – митове, рискове и правилни решения“, с която бе даден старт на отбелязването на Международната седмица за осведоменост относно заболяванията на щитовидната жлеза.
В дискусията участваха проф. Русанка Ковачева, председател на Българското сдружение тиреоидея и паратиреоидея (БСТП), доц. д-р Александър Шинков – председател на Българското дружество по ендокринология (БДЕ), и шеф Никола Симеонов. Инициативата се реализира с подкрепата на Merck България.
Проф. Ковачева отбеляза, че реалният брой на засегнатите вероятно е по-висок, тъй като
значителна част от тиреоидните нарушения остават недиагностицирани,
а субклиничните форми реално са три пъти повече от клиничните.
По думите й 4% до 7% от населението има недиагностициран хипотиреоидизъм, относително по-малка част са случаите на хепертиреоидизъм.
Специалистката подчерта, че много хора живеят години наред със симптоми като умора, косопад, тревожност, проблеми със съня, качване на тегло или сърцебиене и ги обясняват със стрес и преумора.
„Именно това често забавя диагнозата“, категорична бе проф. Ковачева.
По думите ѝ
с нарастването на възрастта нараства и честотата на заболяванията на щитовидната жлеза,
като във възрастовата група над 60 г. тя достига близо 50%, а жените са по-често засегнатият пол.
Проф. Ковачева обясни още, че има притеснителни данни за нивата на йоден дефицит сред две групи – по последни данни при близо 13,4% от децата в ученическа възраст – между 6 и 14 години, се наблюдава йоден дефицит, същото се отнася и за 43,3% от бременните жени.
Тя обърна внимание на необходимостта от прецизно определяне на състоянието и функциите на щитовидната жлеза при планиране и по време на бременност. Специалистката бе категорична, че недиагностицираните тиреоидни нарушения могат да бъдат свързани с репродуктивни проблеми и сериозни усложнения за майката и плода. Жените с фамилна обремененост, автоимунни заболявания, проблеми със зачеването, спонтанни аборти или симптоми като хронична умора и промени в теглото следва да обсъдят с лекар необходимостта от изследване на TSH и тиреоидна функция още преди бременността, препоръча тя.
Фокусът на тазгодишната международна кампания е връзката между храненето и функцията на щитовидната жлеза, стана ясно на пресконференцията.
„В интернет има огромно количество противоречива информация – от крайни безглутенови режими до опасни съвети за прием на високи дози йод и селен. Йодът остава ключов за функцията на щитовидната жлеза, но прекомерният прием може да бъде рисков, особено при хора с автоимунни тиреоидни заболявания“, подчерта доц. Александър Шинков и припомни, че
употребата на йодирана сол остава най-рационалният подход.
По думите му някои хранителни добавки могат да компенсират някои дефицити, но не могат да излекуват щитовидната жлеза.
„Самолечението е кратката пътека към лекаря“, заключи той.
Практическата част на дискусията беше водена от шеф Никола Симеонов, който представи примерни балансирани менюта и подчерта, че храненето не трябва да се превръща в наказание или в система от забрани.
„За щитовидната жлеза не търсим ‘суперхрана’, а предвидими източници на ключови хранителни вещества – най-вече йод, селен, желязо, витамин D и B12“, посочи той.
Експертите препоръчаха хората от рисковите групи – жени в репродуктивна възраст, бременни, хора с фамилна обремененост, автоимунни заболявания и пациенти с неспецифични симптоми, които често се отдават на стрес или преумора да търсят консултация с ендокринолог, за да получат навреме компетентен съвет и лечение.
