Министърът на здравеопазването е принципал на 65 действащи
търговски дружества – публични предприятия, от които 62 – лечебни
заведения. Към 31.03.2022 г., на базата на междинните финансови
отчети, общите задължения на държавните лечебни заведения за
болнична помощ са в размер на 600 млн. лв., а просрочията
възлизат на 113 млн. лв.
„Финансирането на тези болници се
осъществява преди всичко от нашите здравни осигуровки, от
здравните осигуровки на всички български граждани, от данъците
ни и т.н. Това става през бюджетите на НЗОК и Министерството на
здравеопазването. Поради тази причина, за мен е изключително
важно как се разходват средствата за здравеопазване. Ако има
възможност за осигуряване за по-голям финансов ресурс за
пациента, било то дори и един лев в повече, а в същото време се
оказва, че този един лев отива за друго, то ние трябва да знаем
причините за това, и ако те не са приемливи за нас като общество,
да предприемем съответните действия“.
Това заяви министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова на брифинг относно
състоянието на лечебните заведения с държавно участие и
съответните резултати от извършените проверки.
Министърът съобщи, че за изминалите 6 месеца Инспекторатът на
МЗ е извършил 64 проверки, за сравнение за цялата 2021 г.
проверките са били 61. Звеното „Вътрешен одит“ към МЗ е
реализирало 71 проверки и одитни ангажименти, като резултатите
от 18 са изпратени по компетентност на съответните органи. През
годината проверки са назначавани във всички лечебни заведения,
за които са постъпили сигнали или министерството е имало
съмнения за лошо управление, нерегламентирани практики,
заобикаляне на българското законодателство и т.н.
Всички лечебни заведения, съгласно нормативните изисквания, са
представили бизнес програми за предстоящите 3 години. Одобрени
на този етап обаче са само 3 от депозираните в МЗ
програми. При останалите, заради редица липсващи данни, липса
на ангажимент от страна на ръководството, както и известен
формализъм в изготвянето на бизнес програмите, са подготвени
писма за преработване на въпросните документи. При 7 болници е
установено значително влошаване на финансовите показатели, като
по тази причина са изискани оздравителни планове.
„Нека посланието бъде ясно – тези лечебни заведения не са на
здравния министър, въпреки че той отговаря за тях, не са и на
конкретния ръководител на болницата. В този смисъл днес не
коментираме професионалните качества на отделни лекари, а това
как се ръководят лечебните заведения“, посочи министър
Сербезова, като уточни, че Министерството на здравеопазването ще
се въздържи от изнасянето на предварителни данни за лечебни
заведения, в които проверките все още не са приключили.
За сериозни нарушения, констатирани в три лечебни заведения в
София – Националната специализирана болница за активно лечение
на хематологични заболявания, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и УМБАЛ
„Св. Екатерина“, както и в УМБАЛ Пловдив, УМБАЛ „Св. Анна“ във
Варна, УМБАЛ „Канев“ в гр. Русе и в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в
гр. Сливен, съобщи началникът на кабинета и председател на НС на
НЗОК доц. Васил Пандов. Най-общо нарушенията са свързани с
процедури по ЗОП, финансов контрол, управление на имущество,
правила за възнаграждения и изплащането им и др.
Доц. Пандов изнесе данни и за реализирани проверки в
регионалните здравни инспекции в страната във връзка със
закупуването на лични предпазни средства и бързи антигенни
тестове за установяване на COVID-19 по време въведеното
извънредно положение и извънредна епидемична обстановка. „Във
връзка с обявената извънредна епидемична обстановка Законът за
мерките по време на извънредното положение и извънредната
епидемична обстановка предвиждаше възможност да се закупуват
антигенни тестове и лични предпазни средства без провеждане на
процедури Установихме, че тези процедури са протекли при липса
на отчетност, прозрачност, огласяване на резултатите и обявяване
на предложенията на участниците“, посочи доц. Пандов, като
обясни, че в резултат на това разликата в единичната цена на
закупен тест е между 3 и 18,50 лв.
По време на брифинга стана ясно още, че работна група, назначена
със заповед на здравния министър, е установила, че от 1992 г.
досега държавата е загубила над 72 млн. лв. за това, че не е
събирала концесионни възнаграждения за лечебната кал и лугата.
Информация и снимка: Министерство на здравеопазването
