МЗ оповести данни за състоянието на лечебните заведения и резултати от извършени проверки

Oбщите задължения на държавните лечебни заведения за болнична помощ са в размер на 600 млн. лв

От Editor

Министърът на здравеопазването е принципал на 65 действащи
търговски дружества – публични предприятия, от които 62 – лечебни
заведения. Към 31.03.2022 г., на базата на междинните финансови
отчети, общите задължения на държавните лечебни заведения за
болнична помощ са в размер на 600 млн. лв., а просрочията
възлизат на 113 млн. лв.

„Финансирането на тези болници се
осъществява преди всичко от нашите здравни осигуровки, от
здравните осигуровки на всички български граждани, от данъците
ни и т.н. Това става през бюджетите на НЗОК и Министерството на
здравеопазването. Поради тази причина, за мен е изключително
важно как се разходват средствата за здравеопазване. Ако има
възможност за осигуряване за по-голям финансов ресурс за
пациента, било то дори и един лев в повече, а в същото време се
оказва, че този един лев отива за друго, то ние трябва да знаем
причините за това, и ако те не са приемливи за нас като общество,
да предприемем съответните действия“.

Това заяви министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова на брифинг относно
състоянието на лечебните заведения с държавно участие и
съответните резултати от извършените проверки.
Министърът съобщи, че за изминалите 6 месеца Инспекторатът на
МЗ е извършил 64 проверки, за сравнение за цялата 2021 г.
проверките са били 61. Звеното „Вътрешен одит“ към МЗ е
реализирало 71 проверки и одитни ангажименти, като резултатите
от 18 са изпратени по компетентност на съответните органи. През
годината проверки са назначавани във всички лечебни заведения,
за които са постъпили сигнали или министерството е имало
съмнения за лошо управление, нерегламентирани практики,
заобикаляне на българското законодателство и т.н.

Всички лечебни заведения, съгласно нормативните изисквания, са
представили бизнес програми за предстоящите 3 години. Одобрени
на този етап обаче са само 3 от депозираните в МЗ
програми. При останалите, заради редица липсващи данни, липса
на ангажимент от страна на ръководството, както и известен

формализъм в изготвянето на бизнес програмите, са подготвени
писма за преработване на въпросните документи. При 7 болници е
установено значително влошаване на финансовите показатели, като
по тази причина са изискани оздравителни планове.
„Нека посланието бъде ясно – тези лечебни заведения не са на
здравния министър, въпреки че той отговаря за тях, не са и на
конкретния ръководител на болницата. В този смисъл днес не
коментираме професионалните качества на отделни лекари, а това
как се ръководят лечебните заведения“, посочи министър
Сербезова, като уточни, че Министерството на здравеопазването ще
се въздържи от изнасянето на предварителни данни за лечебни
заведения, в които проверките все още не са приключили.

За сериозни нарушения, констатирани в три лечебни заведения в
София – Националната специализирана болница за активно лечение
на хематологични заболявания, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и УМБАЛ
„Св. Екатерина“, както и в УМБАЛ Пловдив, УМБАЛ „Св. Анна“ във
Варна, УМБАЛ „Канев“ в гр. Русе и в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в
гр. Сливен, съобщи началникът на кабинета и председател на НС на
НЗОК доц. Васил Пандов. Най-общо нарушенията са свързани с
процедури по ЗОП, финансов контрол, управление на имущество,
правила за възнаграждения и изплащането им и др.

Доц. Пандов изнесе данни и за реализирани проверки в
регионалните здравни инспекции в страната във връзка със
закупуването на лични предпазни средства и бързи антигенни
тестове за установяване на COVID-19 по време въведеното
извънредно положение и извънредна епидемична обстановка. „Във
връзка с обявената извънредна епидемична обстановка Законът за
мерките по време на извънредното положение и извънредната
епидемична обстановка предвиждаше възможност да се закупуват
антигенни тестове и лични предпазни средства без провеждане на
процедури Установихме, че тези процедури са протекли при липса
на отчетност, прозрачност, огласяване на резултатите и обявяване
на предложенията на участниците“, посочи доц. Пандов, като
обясни, че в резултат на това разликата в единичната цена на
закупен тест е между 3 и 18,50 лв.
По време на брифинга стана ясно още, че работна група, назначена
със заповед на здравния министър, е установила, че от 1992 г.

досега държавата е загубила над 72 млн. лв. за това, че не е
събирала концесионни възнаграждения за лечебната кал и лугата.

Информация и снимка: Министерство на здравеопазването

Може да прочете още

Този уебсайт използва "бисквитки". Това се извършва с цел оптимална работа на сайта и събиране на информация за използването му от потребителите. Ние не събираме лични данни. Като изберете да приемете използването на "бисквитки", можем да компилираме статистика директно или чрез нашите партньори по време на Вашето посещение. За повече информация, вкл. как се откажете от използването на някои видове "бисквитки", моля, прочетете нашата Политика за бисквитките. Приемам Прочети още

Политика на бисквитки