Пробиотиците могат да направят много повече от това да подобрят здравето на стомашно-чревния ни тракт. Нови изследвания на Harvard University показват, че полезните бактерии имат влияние и върху психологическото ни състояние.

Връзката между червата и мозъка се нарича чревно-мозъчна ос. Чрез нея се осъществява биохимичната сигнализация между нервната система в храносмилателния тракт, наречена ентерична, и централната нервна система, която включва и мозъка. Основната информационна връзка между мозъка и червата е блуждаещият нерв – най-дългият нерв в нашето тяло.

Много често наричаме червата „втория мозък“, защото те произвеждат същите невротрансмитери, както и мозъка ни. Това са серотонин, допамин, гама-аминомаслени киселини, а всички те играят много ключова роля за настроението ни.

90% от серотонина се произвежда в храносмилателния тракт.

Това, което засяга червата, се отразява и на мозъка, но обратното също е вярно. Когато тялото ни влезе в стресов режим „бягай или се бий“, мозъкът изпраща предупредителни сигнали до червата, а надбъбречните ни жлези отделят голямо количество кортизол и адреналин. Това може да доведе до проблеми, като „нервен“ или „разстроен“ стомах. Голяма част от чревните заболявания, сред които гастрити и колити, се получават вследствие на продължителни високи нива на стрес. От друга страна, чревните проблеми, като болест на Крон, синдром на раздразнените черва или дори само хроничният запек, могат да предизвикат тревожност и депресия.

Чревно-мозъчната ос има и много други функции. Например, червата са отговорни за регулирането на апетита, като изпращат сигнали до мозъка кога да спрем да се чувстваме гладни. Около 20 минути след хранене, бактериите в червата произвеждат протеини, които потискат апетита, а това съвпада точно с времето, необходимо ни, за да започнем да се чувстваме сити.

Каква е ролята на пробиотиците в чревно-мозъчната ос?

Някои изследвания са установили, че пробиотиците могат да помогнат за повишаване на настроението, подобряване на когнитивните функции, намаляване на стреса и безпокойството. Например, проучване от 10 ноември 2016 г., публикувано от Frontiers in Aging Neuroscience, установява, че пациенти с Алцхаймер, които приемат мляко, заквасено с четири пробиотични щама, в продължение на 12 седмици, постигат по-добри резултати на тестовете за измерване на когнитивното увреждане, в сравнение с тези, които са приемали йогурт без пробиотични бактерии.

Малко клинично проучване от 2013 г., публикувано в списание Gastroenterology, установява, че жените, които приемат мляко, заквасено с пробиотични бактерии Лактобацилус Булгарикус и Стрептококос Термофилус, по два пъти на ден, в продължение на четири седмици, имат по-слаба емоционална реакция, когато им се покажат снимки на ядосани и уплашени лица, в сравнение с контролната група. Ядрено-магнитен резонанс потвърждава, че групата, приемала пробиотици, има по-ниска активност в инсулата – малка област, разположена в мозъчната кора, която обработва вътрешните усещания в тялото, включително тези, произтичащи от червата. Проучване от 2007 г., проведено в Университета в Айова, показва, че ниската активност в тази мозъчна област се свързва с по-лесно отказване от цигарите.

Кои пробиотици да изберем за подобряване на настроението ни?

Пробиотичните храни на ProLact съдържат Лактобацилус Булгарикус и Стрептококос Термофилус, за които има доказани свойства при подобряване на настроението, намаляване на тревожността и облекчаване на депресивните състояния. ProLact Antistress+ съдържа етерично масло от лавандула, което успокоява нервната система. Проучване от 2003 г., показва, че лавандулата подобрява настроението, намалява стреса и тревожността, и подпомага релаксацията.

Едно от най-важните средства за намаляване на нивата на кортизол, съответно и на стреса, който изпитваме, е дълбокият здрав сън. ProLact Relax+ съдържа естествен екстракт от жълт кантарион, който удължава дълбоката фаза на съня, подобрява качеството му и помага за това да се събуждаме жизнени и отпочинали на сутринта. През 2016 г., учени правят ревю на 35 клинични проучвания, относно жълтия кантарион, и откриват, че той намалява симптомите на депресия при хора, които го приемат вътрешно, в сравнение с плацебо групата, и дава също толкова добри резултати, колкото при групата от хора, приемащи антидепресанти.

Тепърва ще се провеждат още много клинични и експериментални проучвания за значението на пробиотиците, при лечение на неврологични и психологически проблеми, но на този етап е доказано, че полезните бактерии могат да помогнат, както за здрави черва, така и за здрави нерви, и добро настроение.