Модерни стратегии при диагностика и лечение на колоректалния рак

Интервю с проф. Харалд Розен е водещ австрийски хирург, специалист по коремна, колоректална и бариатрична хирургия.

Д-р Розен, каква е честотата на колоректалния рак днес?

Колоректалният рак е вторият най-разпространен вид рак както при мъжете, така и при жените. От това заболяване се разболяват между 30 и 40 души на 100 000, което го прави сериозно обществено здравно предизвикателство.

Наблюдават ли се промени във възрастовата група на засегнатите?

Да, за съжаление през последните години все по-често виждаме случаи на колоректален рак при млади хора. Заболяването вече не е ограничено само до хора над 50 години, което налага промени в подхода към скрининга.

Трябва ли младите също да се подлагат на колоноскопия?

Абсолютно. Въпреки че традиционно се препоръчва колоноскопия за хора над 50, вече съветваме дори по-младите пациенти да преминават през скрининг, за да се открие ракът възможно най-рано и да се повишат шансовете за излекуване.

Остава ли хирургията основният метод на лечение?

Да, хирургията продължава да бъде основната форма на лечение, когато се цели излекуване. Но подходът се е променил значително – вече не е изолирана интервенция, а част от цялостен, координиран лечебен план.

Какво представлява мултидисциплинарният подход в лечението?

Това е сътрудничество между различни специалисти – хирурзи, онколози, лъчетерапевти – с цел да се изготви най-ефективната стратегия за всеки конкретен пациент. Не пристъпваме автоматично към операция, а първо оценяваме дали е по-добре да се започне с химио- или лъчетерапия.

Какво се постига с предварителна онкологична терапия?

Когато туморът бъде предварително третиран, той намалява по размер, което прави последващата операция по-лесна и по-малко травмираща. Това е особено важно при тумори, разположени ниско в дебелото черво.

Защо локализацията на тумора има значение за качеството на живот?

Туморите в най-ниската част на дебелото черво крият риск от увреждане на мускулите, които контролират изхождането. Загубата на тези мускули би означавала поставяне на постоянна колостомна торбичка, което рязко понижава качеството на живот.

Могат ли пациентите да избегнат постоянна колостомия?

Да, благодарение на съвременните методи, днес над 90% от пациентите успяват да запазят нормалната мускулна функция и не се нуждаят от постоянна торбичка. Това е резултат от комбинирането на терапиите и по-щадящите хирургични техники.